Село Топчии е от групата капански села в Североизточна България. Отстои на 18 км северно от областния център Разград, в западната част на физикогеографската област Лудогорие – обширно плато, което в османското минало е било известно с името „Делиорман“, по-късно е било наричано и „Полесие“ (1941-1950). Днешното „Лудогорие“ е буквален превод от турското Делиорман.

Една от величествените Топчийски скали до с. Топчии (Разградска обл.) на лявата страна на долината на р. Топчийска.. Сн. Ганчо Йорданов.

Сведения за този край намираме в пътеписите на Карстен Нибур, Евлия Челеби и Феликс Каниц. Богато е културно-историческото и природно наследство на тази древна земя. Тук праистория, античност и средновековие са оставили многобройни свидетелства за живота и борбите на местното население. Капанците, които населяват село Топчии, са особена етнографска група, която се смята за наследници на българизирани кумани. Има теория, според която капанците са наследници на пеленачетата, които княз Борис I е оставил живи при избиването на 52-та бунтуващи се срещу него (и срещу християнството) болярски рода. Затворил ги в „капан“ – в местност, обградена от високи скали, за да може да ги контролира и избие, ако се разбунтуват пак.

Част от масива на Топчийските скали край с. Топчии (Разградска обл.) на дясната страна на долината на р. Топчийска. Сн. Ганчо Йорданов.

Звучи романтично, макар да няма сериозни исторически или дори фолклорни доказателства. Спуред друга, далеч по прозаична теория, името „капанци“ идва от характерна женска носия, украсена „на капки“.

Топчийската речна долина е уникален природен феномен с изобилие от води, които имат карстов произход. Реката протича надлъж през цялата долина. Събира водите на извори и изворчета, а води началото си от големия карстов извор в село Побит камък. Държавни кладенци над и под село Топчии изпращат вода на много лудогорски села. Големият карстов извор в селото под скалите Гюн Гьормез, вече 105 години захранва местната войнишка чешма. В миналото всяко домакинство е ползвало собствен кладенец за битови нужди.

Долината, макар и неголяма, е с ярко изразен проломен характер. В нея Топчийските скали величествено доминират  над красивата долина. По произход скалите са органогенни крадни седименти. Те са много богати на фосилна фауна. Образци от разнообразни фосили може да се видят в палеонтологичната сбирка в селото. Разположени са по линията Побит Камък – Топчии – Каменово. Десният борд на долината е формиран от компактен, непрекъснат скален масив , а левият е от изолирани сенчести, усойни скални образования. Тъкмо изпод тези скали бълбукат извори и поточета.

Топчийските скали са дали името на съседните две села – Побит камък и Каменово. Голямо е скалното многообразие в тях. Изветрели скални феномени (наричани „монолити“) са характерен елемент на общата скална система. Няколко такива е имало и в центъра на село Побит камък, но са били превърнати във … филц! Подобни монолити около село Топчии и днес дописват историята на необозримата геоложка живопис. Тук времето е запечатало страница от безкрайната вселенска давнина, естествен паметник, сътворен от неръкотворния гений на един велик закон, наречен природна еволюция, символ на творческата му сила.

Пещерите в Топчийските скали са естествен пророден феномен. Те са са неделима част от скалната формация и национално природно богатство. На Топчийските пещери  е отделено заслужено внимание в книгата „Пещерите на България“ от П. Трантеев, К. Косев (1978). Групирани са най-вече около село Топчии, но има и в самото село, каквито са „Дочоолте пещери“ в долния край, срещу махалата „Кошоосу“. Това е двуетажен пещерен комплекс, с дълбока сложна вътрешност, с междинен отвор, скален мост и комин над тях.

Друг пещеререн комплекс е „Думчелките“. Той се намира непосредствено под кариерата. Представлява две сводести пещери – близнаци, разположени хоризонтално една до друга с гладки вътрешни стени. „Маргелийто“ е дълбока пещера, свързана е с много местни легенди.

Като деца много обичахме да ходим из тия пещери. Стените им чернееха от прилепи, стотици, хиляди. Днес вече и помен не е останало от тия летящи бозайници. И не са само прилепите. Помня, веднъж старият местен ловец Петър Колев ме беше попитал: „Къде останаха ония, големите, бели пуйки?“

Така някога местните жители наричаха белоглавите лешояди, които обитаваха скалите под селото. Запомних ги и аз – да се реят и кръжат, високо в небето и винаги по двойки. Няма ги вече и тях! От стари хора съм запомнил местния скален топоним „Картал Кая“, зад воденицата на хаджи Бойко. А пък слезеш ли надолу по ливадите, винаги ще чуеш гугукане на скален гълъб. По скалните корнизи под кариерата някога гнездеха и бухали. И те прогонени, напуснаха вековните си обитания.

Лешоядите са видове от националната ни орнитофауна, носители на ценен еволюционен капитал и се ползват с особена международна защита. Днес Франция и Испания харчат милиони за реинтродуциране на тези пгици в страните си, а ние прогонваме нашите. През миналия век в разградската мъжка гимназия имаше преподавател – натуралист, казваше се Киряков. Той водеше учениците си тук да наблюдават скали и пещери. За тази цел те изминаваха пешком близо 40 км. Топчийската речна долина е една същинска Мека за естественици, археолози, палеонтолози и геолози … .

Когато на 16 май 1874 година Феликс Каниц посетил с. Топчии, той пише с доза възхита: „Стигнахме до живописно разположеното село Топчу.“ Днес сред същите живописни скали и пещери, в сърцето на природния оазис на Лудогорието отекват взривове, сноват самосвали, боботят багери. Работи една голяма кариера. Случаят няма аналог в нашата страна, а може би и в Европа. Със Заповед № 48/05.03.1982 г. Окръжен народен съвет Разград заповяда прекратяване дейността на кариерата. Но русенското предприятие не изпълни заповедта. Защо? Отговорът очаква обществото. Погазени са Законът, Науката … .

Защитата на природата е не само местен, но и общонационален, европейски въпрос. Видният български орнитолог от миналото Николай Боев беше казал: „Не само етичен дълг, но и въпрос на национална чест и екологична култура е да бъде опазен живият ни генетичен фонд.“ Топчийската речна долина, заедно с принадлежащите й скални образования, пещери, реки, подпочвени води, влажни зони, карстова структура, водна и наземна фауна, водорастителни съобщества, богато културно-историческо наследство, е уникален природен феномен за страната.

Към всичко това да добавим и създадената с находки от района уникална местна палеонтологична експозиция. Природните дадености на това кътче от нашата страна са повече от достатъчни за включването му в Natura 2000. Сега „Топчийско дере“ има статут на природна забележителност. Тук творческата сила на Природата се е разгръщала в течение на хилядолетия. Днес защитата на живата и неживата природа е въпрос не само на национална чест, но и на национален социален престиж, критерий, тест за лична култура и достойнство, белег за духовния облик на всяко цивилизовано общество.

 

Ганчо Йорданов

(бивш уредник на етнографския Капански музей в с. Топчии (Разградска обл.)

 Публикуван в сп. “Природа” бр.2/2021 стр. 108 – 111