Наука ли е астрологията?

Обсипаното със звезди небе е една от най-красивите и впечатляващи гледки, които можем да наблюдаваме от Земята. Още при зараждането на първите цивилизации хората опитвали да разберат този природен феномен, като го обяснявали с помощта на познатото – събития и факти от техния живот. Така небето станало дом на съзвездия, в които хората са виждали причудливи фигури на богове, митични герои, животни и дори предмети от техния бит. Търсели в тях и отговори на вечните въпроси за живота и смъртта, за миналото и бъдещето, както на  тях лично, така  и на човешката цивилизация?

Луций Аней Сенека: „Ако звездите се виждаха само от едно място на Земята, то към него щяха да се стичат хора от целия свят, за да се любуват на прекрасното зрелище.“

И още тогава възникнал вечният въпрос: каква е ролята на зевздите (а и на небето) в събитията на Земята? Участва ли небето (и неговите „обитатели“) в житейските драми или то е само безмълвен свидетел на случващото се на Земята? В следващите редове ще се опитаме да отговорим на един по-конкретен, но също така вечен въпрос – възможно ли е да обясняваме или предсказваме събития от земния живот, съдейки по наблюдения на астрономически обекти като планетите, техните спътници, звездите и съзвездията.

За начало нека все пак да изясним някои понятия. Съзвездията представляват групи от звезди, които са разположени близо една до друга на небето, гледани от Земята и представляват запомняща се конфигурация. Всеки от древните народи: вавилонци, китайци, египтяни, персийци, гърци и др. са създавали свои карти на съзвездията, като са използвали различни конфигурации от звезди и са им давали различни имена. Съвременните съзвездия в по-голямата си част са достигнали до нас от древните гърци, които са им дали имена на животни, предмети и личности от митологията. Така са определени 48 съзвездия, разположени на северната небесна сфера и около екватора. След първите географски открития и южната небесна сфера също е разделена на съзвездия, като са използвани много морски термини, животни и предмети от бита.

Древна шумерска звездна карта, оценена на възраст от около 5500 години

За да се премахне хаоса в разположението, имената и границите на съзвездията Международният астрономически съюз решава, на своя конгрес през 1922 г., да раздели цялото небе на 88 съзвездия с точно определени размери, имена и граници, които включват всички космически обекти в тях и запазват историческите им корени. Но звездите от едно съзвездие не са хомогенна група с еднакъв произход, физически и химически свойства, а обекти, които само видимо се проектират върху една и съща област от небесната сфера. С напредването на наблюдателната астрономия се установява, че звездите, образуващи характерните за всяко съзвездие фигури, могат да се намират на различни разстояния от Земята и следователно – на огромни разстояния една от друга. Това означава, че те не могат по никакъв начин да си влияят една на друга и тяхната еволюция протича напълно самостоятелно. Друга интересна подробност е, че всяка звезда има свое собствено движение по небесната сфера и след хиляди години познатите ни конфигурации от звезди ще се променят до неузнаваемост, а отделни звезди ще преминат в други съзвездия. Същото е в сила и за времето в миналото, така че ако имахме възможност да се върнем няколко десетки хиляди години назад, нямаше да можем да открием на небето характерните форми на съвременните съзвездия.

Карта на съзвездието Змиеносец от атласа на Ян Хевелий от XVII век.

Тъй като Земята обикаля около Слънцето за период от една година, у нас се създава впечатлението, че небесната сфера се движи със същия период и отделните съзвездия могат да се наблюдават през различните годишни сезони. В течение на една година Слънцето описва голям кръг върху небесната сфера, като преминава през няколко съзвездия. Този кръг се нарича еклиптика, но може да се срещне и като зодиакален кръг. Прието е съзвездията, през които преминава еклиптиката, да се наричат зодиакални. За нуждите на астрологията еклиптиката е разделена на 12 равни части, без да се съобразява с конкретните граници на зодиакалните съзвездия. Тези части от еклиптиката носят имената на познатите ни 12 зодиакални съзвездия. Но броят на съзвездията, през които преминава еклиптиката, е 13 и така е било още от древна Гърция. Пренебрегнатото от астролозите съзвездие Змиеносец е разделено по зодиакалния кръг между съседните му съзвездия: Стрелец и Скорпион, въпреки че Змиеносец не е никак малко, Слънцето преминава през него за 18 денонощия. Можем да предположим, че съзвездието Змиеносец умишлено е извадено от зодиака, за да се избегне смятаното за фатално число 13.

Античният астроном Хипарх ( Ἳππαρχος), живял на остров Родос между втори и първи век пр.Хр e откривател на астрономическата прецесия. Той сравнява координатите на звезди от стари каталози с актуалните им положения и намира разлика от около 1 градус за 1 век. Причината за това явление е, че оста на въртене на Земята не е постоянно насочена в пространството, а описва фигура, подобна на конус. Сега ние знаем, че вследствие на прецесията Слънцето се движи по еклиптиката и описва един пълен кръг за около 25 800 години. На небесната сфера еклиптиката и небесния екватор се пресичат в две точки, наричани пролетна и есенна равноденствена точка. За начална точка на зодиакалния кръг се счита точката на пролетното равноденствие, тоест точката, в която еклиптиката пресича небесния екватор в северна посока. В астрологията тази точка е фиксирана в началото на зодиакалния знак Овен, както е било преди 20 века. Но поради прецесията, в настоящата епоха пролетната равноденствена точка се е изместила в зодиакално съзвездие Риби и ще се върне в Овен след близо 24 000 години.

Разстояния от Земята до ярките звезди от съзвездието Голяма мечка (в светлинни години)

 Астрологията и астрономията са съществували едновременно в древността, като са практикувани от едни и същи учени. В античния свят и през Средновековието е било прието да се плаща за направата на хороскопи и предсказания и това е носело приличен доход на някои от тях, какъвто е бил например Галилео Галилей. Но през последните 2 – 3 века астрономията напълно се откъсва от астрологията и става истинска природна наука, клон от съвременната физика. Докато астрологията остава в полето на псевдонауката и постепенно е извадена от програмите на европейските университети, но запазва присъствие в медиите и в цял жанр литература. Макар и да присъства в съвременните медии, астрологията не се развива в научен смисъл и остава базирана на научното познание от времето на Клавдий Птолемей (първи век сл.Хр.), като използва неговите звездни каталози и геоцентричните модели на света. Астрологията се опитва, но не успява да намери механизма, по които небесните явления влияят на човешкия живот. Познатите от физиката четири взаимодействия не могат да намерят никакво приложение в астрологичните прогнози. Например – магнитните полета на планетите ви влияят хиляди пъти по-слабо от електроуредите в дома ви. Но трябва да признаем, че и в днешно време астрологията е запазила комерсиалното си значение и е източник на доходи, макар и със съмнителна реална полза за купувачите на хороскопи и на книги с предсказания.

Пътят на Слънцето по небесната сфера, видим от Земята

С какво всъщност се занимава астрологията? Думата е съставена от гръцките думи „астра“ – звезда и „логос“ – слово. Затова много често астрологията може да бъде объркана с истински науки, завършващи на „логия“, като биология, геология, археология и др. Поради псевдонаучния характер на астрологията, няма стриктна общоприета дефиниция на тази практика. Най-общите определения разглеждат астрологията като изследване на връзката между човека и космоса и засягат различни концепции от астрономията, магията, езотеризма, психологията, окултните, религиозните и философските концепции. Тесните определения се фокусират върху астрономическата форма и магическото съдържание на астрологията и я разглеждат като например „математическа техника за съставяне на хороскопи за предсказване на бъдещи събития“. Астрологичната практика се основава на регистриране на астрономически събития и представянето им в определена форма, както и тълкуване на получените данни с предположения за съответствието на тези събития със събития в човешкия живот или история.

Основният метод на астрологията е съставянето и тълкуването на астрологични карти (хороскопи) – схематични изображения на местоположението на небесните тела в определен момент от времето. Хороскопът е карта на небето, видима в определен момент от време в определена географска точка на земното кълбо. Използва се за прогнозиране на събития, свързани с тази точка в пространството и времето и е в основата на много традиции в астрологията. Хороскопът отчита взаимното разположение на небесните тела и тяхното положение спрямо 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа.

 Опитите да се докаже връзка между личните качества на хората и тълкуването на хороскопите им се оказват напълно реални. Такова изследване е публикувано през 1985 г. в научното списание Nature. В него участват видни американски астролози. Те получават данни за три личности със задача да отгатнат профила на личността, чиято дата на раждане знаят, следователно могат да изчислят хороскопа ѝ. Астролозите, участвали в подготовката на изследването, са сигурни, че ще постигнат поне 50 процента достоверност, но резултатите показват само 34 процента, по-лош резултат дори от едно добро случайно налучкване. В изследване, публикувано през 2006 г. в специализираното списание Personality and Individual Differences на учени от университета в Орхус, Дания, се анализират лични данни на 15 000 американци. И публикуваният резултат е: „Не се установява значима статистическа връзка между датата на раждане и характера на личността или интелигентността й.”

Движението на пролетната равноденствена точка по небесния екватор е в посока запад със скорост 50 ъглови секунди за една година

През 1948 г. американският психолог Бертрам Форер (Bertram Robin Forer, 1914 – 2000) провежда психологически експеримент, като дава на своите ученици тест с въпроси, който ще направи анализ на тяхната личност на основата на отговорите. Вместо истински анализ той дава на всички един и същ неясен текст, взет от произволен хороскоп. След това всеки ученик оценява по скала от едно до пет доколко описанието на тяхната личност отговаря на реалността. Средният резултат се оказва 4.26. Впоследствие експериментът е повтарян многократно със същия резултат. Оказва се, че хората често оценяват изключително високо точността на описанията на тяхната личност, които предполагат, че са уникални за тях, но които всъщност са неясни и достатъчно общи, за да се приложат също толкова добре към много други хора. С този ефект се обяснява феномена на голямата популярност на астрологичните хороскопи, хиромантията и различни други подобни „науки“.

За едно от най-убедителните доказателства за фалшивостта на астрологията се счита експериментът на колектив от английски учени, започнал през 1958 г. и продължаващ в следващи периоди. Учените са изследвали повече от 2000 души, родени на една и съща дата в интервал от около 4,8 минути (т.нар. „астрални близнаци”) и проследяват по-нататъшната им съдба. Според астрологията такива хора трябва да са близки по професия, интелигентност, навици и т.н. Направени са наблюдения върху здравето, професията, семейното положение, нивото на интелигентност, способностите за музика, изкуство, спорт, математика, езици и др., общо над сто параметъра. Не са открити никакви статистически значими прилики между тези двойки „астрални близнаци“. Те се оказват толкова различни един от друг, колкото произволно взети хора, родени на различни дати и по различно време.

Въпреки всички противоречия със съвременната наука, астрологията остава много популярна – обект на цели книги, постоянни рубрики вмедиите и безброй сайтове. Според изследване на Евробарометър, проведено през 2008 г. в страните членки на ЕС, на въпроса „кои от тези дисциплини смятате за научни“, астрологията получава 41% положителни отговори, изпреварвайки други лъженауки като хомеопатията (33%) и дори истински науки като икономиката и историята. Медийната злоупотреба на астрологията води и до други последици. Тъй като не е възможно за всеки ден да се публикува хороскоп на всяка отделна личност, той е заменен с групови хороскопи за всички, попадащи в една зодия. Подобно хрумване няма нищо общо с класическата астрология от древността, но всъщност и хората, които са пристрастени към хороскопите и астрологията, в голямата си част не я познават задълбочено. По скоро те търсят в нея решения на свои житейски проблеми, очакват „благосклонност» от звездите“, а не се стремят да познават и разбират небесната механика. 

Търсенето ражда предлагане. За да избегнат евентуални противоречия и оспорване на предсказаното, съвременните астролози си служат с неясни, пожелателни изрази, лишени от всякаква конкретика. За да се убедите в това е достатъчно в един ден да прочетете вашия хороскоп в няколко вестника или сайта и ще намерите различни текстове с препоръки и пожелания с неясно съдържание, а ако ги проследите, лесно можете да попаднете на случаи, в които вчерашните прогнози са публикувани и днес, но с разменени места под хороскопските знаци.  И рядко може да се прочете предсказание, че ще ви се случи нещо неприятно – лошите прогнози не са популярни и не привличат бъдещи читатели. Ако астрологията беше истинска наука, нейните предсказания щяха да съдържат проверяеми факти и указания, независимо от това, кой и как ги е направил.

    Публикувана в сп. „Природа“ бр. 3-4/2024година, стр. 22 – 29