Notice: Function _load_textdomain_just_in_time was called incorrectly. Translation loading for the wp-maximum-upload-file-size domain was triggered too early. This is usually an indicator for some code in the plugin or theme running too early. Translations should be loaded at the init action or later. Please see Debugging in WordPress for more information. (This message was added in version 6.7.0.) in /var/www/html/wordpress/wp-includes/functions.php on line 6114

Notice: Function _load_textdomain_just_in_time was called incorrectly. Translation loading for the wordpress-seo domain was triggered too early. This is usually an indicator for some code in the plugin or theme running too early. Translations should be loaded at the init action or later. Please see Debugging in WordPress for more information. (This message was added in version 6.7.0.) in /var/www/html/wordpress/wp-includes/functions.php on line 6114
Списание Природа - Списание Природа

Зелена планета

Latest

„САМОЛЕКУВАТ“ ЛИ СЕ ЖИВОТНИТЕ?

Инстинктите и примерите за самолечение при животните вероятно са се появили много рано в процеса на тяхната еволюция и са важно средство в борбата за съществуване и оцеляване на отделните видове. Много от посочените начини за самолечение при дивите и първите одомашнени животни сигурно са правили впечатление и на нашите древни предшественици.

Интервю

Latest

Юлиан Константинов: „Тундрата те омагьосва и може да не те пусне!“

Северното еленовъдство не е добър бизнес, но държавата го запазва като традиция и туристическа атракция, твърди социалният антрополог Юлиан Константинов, който е живял десетилетия сред народа саами

Небето над нас

Popular

Има ли строматолити на Марс?

Има ли живот някъде другаде във Вселената? На 12 април тази година отбелязваме шест десетилетия от излитането на първия космонавт Юрий Гагарин, но все още не разполагаме с отговор на този въпрос. Безспорно науката за това време е напреднала съществено. През 1969 г. човек стъпва на Луната, през 1976 г. роботизиран апарат каца на Марс, а през 1992 г. ...

Непознатата химия

Latest

Приключенията на литиевите батерии в България

Литиево-йонните батерии засега се смятат за най-перспективния път към електрическа мобилност и към едно по-екологично бъдеще. Разработката им започва в края на миналия век и българската наука има своите

През обектива

Latest

Синявицата

Синявицата (Coracias garrulus), наричана още „синя гарга“, е една от българските прелетни птици с най-ефектно и красиво оперение, издържано в електриково-сини до мастилено-лилави и кафеникаво-керемидени цветове. Орнитолозите я наричат европейска синявица, въпреки че видът гнезди както в Северна Африка, така и в Азия. Неслучайно българското име на птицата произлиза от преобладаващите в оперението ярко сини цветове.

Природозащита

Popular

Мечката и опазването ѝ у нас

Все още има в нашите планини немалко диви кътчета, където трепетната среща с властелина на планината е напълно възможна. Присъствието му се издава от много неща. Понякога  и от внезапен шум сред малинака, а доста по-често  чрез следи от внушителна лапа по пътеката или встрани от нея. Присъства неизменно и в разказите за всевъзможни, даже страховити случки от планинците, седнали до огъня с чаша в ръка.

Тайните на генома

Latest

Неандерталците и навлизането на съвременния палеолитен човек в Европа

За родствените отношения между неандерталците и съвременния човек има противоречиви мнения. Дълго време през ХХ век господстваше идеята, че съвременният човек е минал през стадия на неандерталеца, който е бил приеман за отделен от човека вид. След това  и доскоро го смятаха само за подвид на днешния човек. Натрупаните нови данни отново подкрепят мнението, че той все пак има видови разлики с днешния човек и че представлява независима „клонка“ на човешкия род: той и човекът имат общ предшественик, но неандерталецът не е пряк предшественик на съвременния човек, на Homo sapiens.

С бинокъл сред природата

Popular

МОИТЕ СРЕЩИ С ОСТРОВ ЛЕЛЕКА

Остров Лелека е разположен малко над Русе, от речен километър 504 600 до 500 700 (по номенклатурата на Агенция по поддържане плавателния път на река Дунав). Дължината му е приблизително 4 км, ширината – 800 м, а средната площ около 170 ха. При островите тези данни се отчитат при средни водостоежи и затова са винаги приблизителни.

Пътеписи

Latest

Сред природата, хората и … прилепите на Киргизстан

Началото на лятната фаза беше под знака на търсене на студенти, с които да проведем полевата работа. Оказа се, че в киргизката култура всякакви дейности извън дома през нощта са абсолютно забранени, а прилепите се свързваха с дявола и прилежащите легенди. Сблъсках се и с невероятният мит, че прилепите снасят златни яйца, което караше местните да извършват вандалски прояви в пещерите, водещи до смъртта на новородените прилепи.

Синя планета

Popular

Непознатото Черно море – има ли живот в сероводородната зона?

Известно е, че Черно море има рязко изразен аномален характер. Общият му обем е 534 000 куб.км., но само 13% от тях съдържат кислород. Те са сравнително плитък повърхностен слой (до около 200 м.), а в дълбините на морето водата е аноксична (безкислородна) и наситена със сероводород. Дълго време се смяташе, че в тези условия не може да съществува живот.

Фосилна летопис

Latest

Пещерната хиена – конкурент на палеолитния човек в България

Днес, според специалистите таксономи по бозайниците, „пещерната хиена“ всъщност представлява евроазиатски късноплейстоценски западен подвид на съвременната петниста хиена, обозначаван като Crocuta crocuta spelaea. Допреди десетина години все още се разглеждаше като отделен вид – пещерна хиена (Crocuta spelaea).

Читателите ни пишат

Latest

Топчийските скали – безценен природен паметник в Лудогорието

Топчийските скали са дали името на съседните две села - Побит камък и Каменово. Голямо е скалното многообразие в тях. Изветрели скални феномени (наричани „монолити“) са характерен елемент на общата скална система. Няколко такива е имало и в центъра на село Побит камък, но са били превърнати във … филц!

Хоризонти на науката

Latest

ТРАНСМУТАЦИЯТА – ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА ЗА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА

Методите на „ядрената алхимия“, приложени в новите реакторни и ускорителни системи, предлагат днес един напълно различен подход. Чрез изкуствено превръщане на елементите или трансмутация, дългоживеещите радиоактивни отпадъци могат да бъдат трансформирани в безвредни вещества. В допълнение, съдържащият се в отработеното ядрено гориво потенциално опасен оръжеен плутоний, може да бъде бързо унищожен, като процесът се съпътства от значителен енергодобив.

Наука и практика

Latest

Одобрена е първата в света ваксина за пчели

Съвсем наскоро в САЩ получи предварително одобрение първата в света ваксина за пчели, разработена от млада биотехнологична компания в щата Джорджия. Тя е създадена с цел да предотврати загиването на пчелните семейства от американски гнилец, бактериално заболяване, което поразява пчелните ларви (пило).

Отечество любезно

Latest

ЕВКСИНОГРАД – ЕДИН УНИКАЛЕН ПАРК НА БЪЛГАРИЯ

Невероятната природа, красотата и необятността на морската шир и уютът на манастира „Св. Димитър”, в който княз Батенберг преспива, го карат да избере това място за изграждане на бъдещата му резиденция. В чест на княза тя е наречена „Сандрово” (по умалителното име на италиански на княза - Sandro). Да проектира двореца е поканен видният австрийски архитект Виктор Румпелмайер (Viktor Rumpelmayer).

Личности

Latest

Луи Пастьор – живот, отдаден на науката в полза на здравето и благоденствието на хората

Измежду многото хора, посветили живота си на науката, малцина са онези откриватели, които с дръзкия си дух са успели да проникнат в дълбините на непознатото и да лично да дадат тласък за развитието на човечесвото. Те повеждат след себе си и последователи, които продължават да променят облика на планетата и живота на хората. През XIX век се стига до две главни събития в тази област – овладаването на енергията и използването ѝ за нуждите на хората, и победите на човека в медицината, в извечната битка за запазване на човешкото здраве. Именно в тази област се откроява дейността на Луи Пастьор (Louis Pasteur).

Брой 2/2024 г.

Редакционна колегия


ПРОФ.НИКОЛАЙ СПАСОВ
ГЛАВЕН РЕДАКТОР

акад. Васил Големански
акад. Иван Иванов
акад. Вася Банкова
чл.-кор, проф. Димитър Иванов
чл.-кор. проф. Нина Атанасова
проф. Николай Лазаров
доц. д-р Мая Гайдарова
доц. д-р Стефан Манев
доц. д-р Ина Анева

Вижте ни и във Facebook

Архив

Категории