Зелена планета

Последен

Интервю

Последен

Юлиан Константинов: „Тундрата те омагьосва и може да не те пусне!“

Северното еленовъдство не е добър бизнес, но държавата го запазва като традиция и туристическа атракция, твърди социалният антрополог Юлиан Константинов, който е живял десетилетия сред народа саами

Небето над нас

Популярен

ТРЕВОГА ОТ КОСМОСА: ТРОПИЧЕН ЦИКЛОН!

Откриването и следенето на циклоните е една от основните задачи на космическата метеорологична система. Тя се състои от метеорологични сателити със съответните наземни служби и е предназначена за периодично и оперативно получаване на информация за състоянието на земната атмосфера. Орбиталните характеристики и апаратурната окомплектовка на метеорологичните сателити са съобразени с основната им цел  оперативно наблюдение на облачното покритие и топлинното излъчване на Земята.

Непознатата химия

Последен

Приключенията на литиевите батерии в България

Литиево-йонните батерии засега се смятат за най-перспективния път към електрическа мобилност и към едно по-екологично бъдеще. Разработката им започва в края на миналия век и българската наука има своите

През обектива

Последен

Синявицата

Синявицата (Coracias garrulus), наричана още „синя гарга“, е една от българските прелетни птици с най-ефектно и красиво оперение, издържано в електриково-сини до мастилено-лилави и кафеникаво-керемидени цветове. Орнитолозите я наричат европейска синявица, въпреки че видът гнезди както в Северна Африка, така и в Азия. Неслучайно българското име на птицата произлиза от преобладаващите в оперението ярко сини цветове.

Природозащита

Популярен

Хомяците в България

Хомяците (или хамстерите) са малка група от 18 вида средно големи и дребни гризачи, обитаващи откритите и полуоткритите пространства на Евразия. Срещат се в степите и лесостепите на Европа и Централна Азия, а някои видове се изкачват и до високите плата до 4000 м.н.в. Други могат да съжителстват и живеят в човешките жилища заедно с други видове синантропни гризачи (домашни мишки и плъхове).

Тайните на генома

Последен

Човешкият геномен проект – значение и постижения

„Проектът за човешкия геном“ (Human Genome Project - HGP) бе едно от най-амбициозните начинания от края на миналия век, а днес вече може да се смята за едно от най-големите постижения в историята на науката. Стартиран през 1990 г., или 37 години след откриването на структурата на ДНК, този проект спомага за разгадаването на голяма част от механизмите на наследствеността.

С бинокъл сред природата

Популярен

МОИТЕ СРЕЩИ С ОСТРОВ ЛЕЛЕКА

Остров Лелека е разположен малко над Русе, от речен километър 504 600 до 500 700 (по номенклатурата на Агенция по поддържане плавателния път на река Дунав). Дължината му е приблизително 4 км, ширината – 800 м, а средната площ около 170 ха. При островите тези данни се отчитат при средни водостоежи и затова са винаги приблизителни.

Пътеписи

Последен

Сред природата, хората и … прилепите на Киргизстан

Началото на лятната фаза беше под знака на търсене на студенти, с които да проведем полевата работа. Оказа се, че в киргизката култура всякакви дейности извън дома през нощта са абсолютно забранени, а прилепите се свързваха с дявола и прилежащите легенди. Сблъсках се и с невероятният мит, че прилепите снасят златни яйца, което караше местните да извършват вандалски прояви в пещерите, водещи до смъртта на новородените прилепи.

Синя планета

Популярен

Непознатото Черно море – има ли живот в сероводородната зона?

Известно е, че Черно море има рязко изразен аномален характер. Общият му обем е 534 000 куб.км., но само 13% от тях съдържат кислород. Те са сравнително плитък повърхностен слой (до около 200 м.), а в дълбините на морето водата е аноксична (безкислородна) и наситена със сероводород. Дълго време се смяташе, че в тези условия не може да съществува живот.

Фосилна летопис

Последен

Пещерната хиена – конкурент на палеолитния човек в България

Днес, според специалистите таксономи по бозайниците, „пещерната хиена“ всъщност представлява евроазиатски късноплейстоценски западен подвид на съвременната петниста хиена, обозначаван като Crocuta crocuta spelaea. Допреди десетина години все още се разглеждаше като отделен вид – пещерна хиена (Crocuta spelaea).

Читателите ни пишат

Последен

Топчийските скали – безценен природен паметник в Лудогорието

Топчийските скали са дали името на съседните две села - Побит камък и Каменово. Голямо е скалното многообразие в тях. Изветрели скални феномени (наричани „монолити“) са характерен елемент на общата скална система. Няколко такива е имало и в центъра на село Побит камък, но са били превърнати във … филц!

Хоризонти на науката

Последен

Насекомите като храна – екзотика, реалност, поглед в бъдещето?

Глобализацията доведе до смесването на различни култури, при което се проявиха едновременно както разликите, така и приликите между тях. Различните култури налагат и различни хранителни навици с огромно многообразие в използването на хранителните ресурси, на различните видове храни, подправки и деликатеси, познати и употребявани в различните части на света.

Наука и практика

Последен

Одобрена е първата в света ваксина за пчели

Съвсем наскоро в САЩ получи предварително одобрение първата в света ваксина за пчели, разработена от млада биотехнологична компания в щата Джорджия. Тя е създадена с цел да предотврати загиването на пчелните семейства от американски гнилец, бактериално заболяване, което поразява пчелните ларви (пило).

Отечество любезно

Последен

ЕВКСИНОГРАД – ЕДИН УНИКАЛЕН ПАРК НА БЪЛГАРИЯ

Невероятната природа, красотата и необятността на морската шир и уютът на манастира „Св. Димитър”, в който княз Батенберг преспива, го карат да избере това място за изграждане на бъдещата му резиденция. В чест на княза тя е наречена „Сандрово” (по умалителното име на италиански на княза - Sandro). Да проектира двореца е поканен видният австрийски архитект Виктор Румпелмайер (Viktor Rumpelmayer).

Личности

Последен

Луи Пастьор – живот, отдаден на науката в полза на здравето и благоденствието на хората

Измежду многото хора, посветили живота си на науката, малцина са онези откриватели, които с дръзкия си дух са успели да проникнат в дълбините на непознатото и да лично да дадат тласък за развитието на човечесвото. Те повеждат след себе си и последователи, които продължават да променят облика на планетата и живота на хората. През XIX век се стига до две главни събития в тази област – овладаването на енергията и използването ѝ за нуждите на хората, и победите на човека в медицината, в извечната битка за запазване на човешкото здраве. Именно в тази област се откроява дейността на Луи Пастьор (Louis Pasteur).

Брой 4/2023 г.

Редакционна колегия


ПРОФ.НИКОЛАЙ СПАСОВ
ГЛАВЕН РЕДАКТОР

акад. Васил Големански
акад. Иван Иванов
чл.-кор. проф. д.х.н. Вася Банкова
чл.-кор, проф. Димитър Иванов
чл.-кор. проф. Нина Атанасова
проф. Николай Лазаров
доц. д-р Мая Гайдарова
доц. д-р Стефан Манев
доц. д-р Ина Анева

Вижте ни и във Facebook

Архив

Категории