Категория: Тайните на генома

В клетките информацията се кодира по два основни механизма: геномен и епигеномен. Макар че тези два механизма работят взаимосвързано при координирането и осъществяването на функциите на живата клетка, те са фундаментално различни. Генетичната информация е записана по дигитален начин и обикновено съществува в клетките на тялото през целия индивидуален живот на организма. За разлика от нея, епигенетичната информация не е толкова стабилно записана. Тя е в дигитално-аналогова форма, варира в отделните клетки и се променя под влияние на околната среда и с времето

За родствените отношения между неандерталците и съвременния човек има противоречиви мнения. Дълго време през ХХ век господстваше идеята, че съвременният човек е минал през стадия на неандерталеца, който е бил приеман за отделен от човека вид. След това  и доскоро го смятаха само за подвид на днешния човек. Натрупаните нови данни отново подкрепят мнението, че той все пак има видови разлики с днешния човек и че представлява независима „клонка“ на човешкия род: той и човекът имат общ предшественик, но неандерталецът не е пряк предшественик на съвременния човек, на Homo sapiens.

„Проектът за човешкия геном“ (Human Genome Project – HGP) бе едно от най-амбициозните начинания от края на миналия век, а днес вече може да се смята за едно от най-големите постижения в историята на науката. Стартиран през 1990 г., или 37 години след откриването на структурата на ДНК, този проект спомага за разгадаването на голяма част от механизмите на наследствеността.

Изучаването и установяването на произхода на човека е една от най-вълнуващите задачи на учените – както в миналото, така и днес. Десетки изследователи по цял свят работят, за да запълнят картината и да проследят хронологията на възникване и развитие на предците на съвременния човешки вид. Освен антропологията, археологията, историята, днес вече и генетиката дава отговор на някои от въпросите, свързани с произхода ни. Молекулата ДНК е може би един от най-добрите източници на информация, които учените могат да използват, за да разберат повече за развитието на животинските видове, влючително на човека.

Затлъстяването е комплексно заболяване и се влияе от различни фактори като генетичния статус, поведението и околната среда. То се среща по-често в определени семейства – не толкова заради наследствеността, колкото заради еднаквия начин на хранене и общите лоши навици. Броят на хората със затлъстяване се повишава стабилно през последните 50 години и това не може да се обясни с драматични промени в нашите гени

Затлъстяването е комплексно заболяване и се влияе от различни фактори като генетичния статус, поведението и околната среда. То се среща по-често в определени семейства – не толкова заради наследствеността, колкото заради еднаквия начин на хранене и общите лоши навици. Броят на хората със затлъстяване се повишава стабилно през последните 50 години и това не може да се обясни с драматични промени в нашите гени