Неандерталците и навлизането на съвременния палеолитен човек в Европа

За родствените отношения между неандерталците и съвременния човек има противоречиви мнения. Дълго време през ХХ век  господстваше идеяата на изтъкнатия антрополог от първата половина на миналия век Алеш Хрдличка (Aleš Hrdlička), според която съвременният човек е минал през стадия на неандерталеца, който е бил приеман за отделен от човека вид. След това – и доскоро – беше го смятаха само за подвид на днешния човек. Натрупаните нови данни отново подкрепят мнението, че той все пак има видови разлики с днешния човек и че представлява независима „клонка“ на човешкия род: той и човекът имат общ предшественик, но неандерталецът не е пряк предшественик на съвременния човек, на Homo sapiens. 

Кладограма (а) и родословно дърво (b) на еволюцията на човешкия род (по Strait, Grene & Fleagle 2015, модифицирано от Tattersal 1999)

Ранните неандерталци са слабо познати. Смята се, че тяхната популация е била с относително ниска численост. По най-нови изчисления преди ~ 400 000 години в Западна Европа те са  наброявали приблизително 20 000 индивида. Преди около 130 000 г. се налагат т.нар. „класически неандерталци“. Появяват се в преходния климатичен период, довел до вюрмското заледяване на Европа. Те са истински европейци. Находките им са известни от Европа до Кавказ и Предна Азия и са концентрирани най-вече в югозападните части на континента и Средиземноморието. Достигат, изглежда, до Южен Сибир. Денисовият човек, намерен в Алтай трябва да е бил техен „братовчед“.

Неандерталците са имали удължен мозъков череп, силно развити надочни дъги, почти неразвита брадичка. Били са масивни, здраво сложени, с дълбок гръден кош и широк таз, със среден ръст на мъжете около 166 см. и средно тегло над 80 кг. Ако се съди по костите, те са имали изключителна физическа сила. Неандерталците са били приспособени към трудния живот на ледниковата епоха. Те са първите ловци, специализирали се да се справят активно и с най-едрите животни. Физиологията им (обмяната на веществата и процесите на топлообмена) е била адаптирана към студа значително повече от нашата. Умствените способности на наендерталците доскоро са били подценявани. Днес се смята, че са имали, макар и ограничени, речеви възможности, създали са специализирана каменна индустрия, познавали са огъня и изглежда са пекли месота на дивеча. Има доказателства, че те са погребвали своите мъртви и понякога дори поставяли на гробовете им дарения.

Реставрация на външния вид на неандерталеца от Зденек Буриан под ръководството на Йозеф Аугуста

Причините за изчезването им от много време са широко дискутирани в научната литература, лансират се все нови и нови теории, но все още няма консенсус по този въпрос. Изчезнали са, както  изглежда, преди около 39 000 години. Това изчезване вероятно е било свързано и с идването на съвременния човек.

Произходът на Homo sapiens е бил винаги обект на голям интерес. Множеството проучвания постоянно отдалечават възрастта на човешкия вид назад във времето. За най-стари останки от съвременния човешкия вид доскоро се смятаха до тези от Етиопия, с възраст около 200 000 години. През 2017 г. нови останки, намерени в Джебел Ирхуд, Мароко, бяха датирани на ~ 300 000 години. Макар и да е представител на нашия вид, човекът от Джебел Ирхуд все още не е съвременният човек. Хората с модерен облик се зараждат преди около 100 000 години. Търсейки нови територии, подходящи за живот, Homo sapiens, както и по-древните представители на човешкия род, мигрираг в Евразия, следвайки същите пътища на разпространение. Пътят на север от Африка минава през Арабския полуостров и Мала Азия, а навлизането в Европа става през Балканите или по Северночерноморския път. Вълните на навлизане на човешкия род (за пръв път преди  около 2 – 1.3 млн. год) и на човешкия  вид са били, изглежда, многократни. Наскоро в пещерата Апидима (Гърция) бе намерен череп на около 200 000 години. Според откривателите това е череп, принадлежащ на Homo sapiens. Изглежда, че тази, а и по-късни възможни вълни на проникване в Европа, са били безуспешни. Изследванията в пещерата Бачо Киро край Дряново, публикувани преди две години от Hublin, Сираков и сътрудници установяват присъствието на първите сигурни, съвременни Homo sapiens в Европа. Те обитават пещерата преди 47 – 45 000 години.  Самите H. sapiens от най-старата популация в Бачо Киро изглежда не са могли да оцелеят. Техният геном съдържа макрохаплогрупата М, която не се среща при днешния европеец. Все пак хората, свързани с популацията  от Бачо Киро вероятно са проникнали на запад до Белгия, където в пещерата Гойет (Grottes de Goyet) са намерени фосилни останки на 39 000 год., чиято ДНК показва следи от техния геном. По-силна връзка хората от Бачо Киро имат, според палеогенетичните изследвания, с древни популации от Азия. Тяхното присъствие се забелязва в генома на източноазиатското население. Малко по-късно, преди 42 000 години, идва нова по-приспособена към тежките европейски условия вълна. Тя завладява целия континент и изтласква напълно неандерталците. 

Къснопалеолитен човек („кроманьонец“) (Homo sapiens). Възстановка на Зденек Буриан под ръководството на Йозеф Аугуста

Няма съмнение, че последните неадерталци (изчезнали преди около 39 000 год.) са контактували с първите съвременни европейци в течение на поне 8000 години. Тяхната технология на изработване на каменни сечива, наречена мустерска, е била достатъчно добра за оцеляването им и е доминирала без промени десетки хиляди години. Интересно е, че след идването на H. sapiens неандерталците започват да използват нова техника на изработване на каменни сечива,  която дотогава не им е била присъща. Това изглежда показва, че те са усвоили новата техника от новодошлите съвременни хора. Но влияние на неандеталските умения върху техниката на изработването на сечивата на палеолитните съвременни хора изглежда също има. Културната хибридизация, настъпила в Близкия изток, потвърждава относителния триумф на неандерталските методи за производство на каменни оръдия над тези на хомо сапиенс, но…само временно.

Неандерталско семейство. Детайл от диорама, музей в Бърно, Чехия.Снимка:  Jaroslav A. Polák,  Wikimedia Commons

Едно от най-важните открития в изследването на взаимоотношенията между неандерталци и съвременни палеолитни хора е констатацията, основана върху съвременни палеогенетически изследвания, че неанделталците и новодошлият съвременен човек са се кръстосвали. Въпреки, че тази идея е била лансирана още през 60-те години, едва генетическите изследвания от последните години можаха да намерят сериозни аргументи  за това. Извличането и анализът на неандерталкска ДНК от останките на къснопалеолитни хомо сапиенс наскоро достигна кулминация с присъждането на Нобеловата награда за медицина на нейния пионер, Сванте Паабо (Svante Pääbo), от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Генетическите изследвания водят до извода, че отношенията между тези човешки групи са по-чести, отколкото се смяташе досега. Днес се приема, че в генома си имаме неандерталска ДНК, макар и не всички H. sapiens (например африканските популации) да показват следи от хибридизация. Според най-новите данни около 2% (между 1 и 4% ) от нашите гени са неандерталски и това е една от сензационните новини в изследванията на произхода на човека.  Но дали този процес е бил толкова интензивен, колкото някои смятат? Не трябва да забравяме, че според теорията на половия отбор изборът (харесването) има особено важно значение за осъществяване на сексуалните взаимоотношения. Екстериорните белези на неандерталците и на съвременния човек безспорно показват, че критериите им за красота се разминават. Кръстосването е ставало вероятно в ограничен брой случаи – случайно пленени или избягали индивиди, кръстоска в периферни ограничени популации, изнасилвания. А можем да допуснем, макар и колебливо, една донякъде „еретична“ от гледна точка на съвременните генетически изслездвания идея: не е ли надценена ролята на хибридизацията в еволюцията на съвременния европеец? Не е ли възможно „неанделталските“ гени да представляват гени на общия предшественик на двата вида, много по-силно представени при неандерталеца и съществуващи в нисък процент при някои популации на съвременния човек?

Колкото и да е атрактивна идеята, че кръстосването в комбинация със затоплянето на климата, към който неандерталците не са били приспособени, може да е повлияло за изчезването им, старата теза, че съвременният човек е бил основната причина за това изчезване, остава като че ли по-меродавна. Въпреки огромната си физическа сила, ловните си умения и чудесната си приспособеност към суровите условия на ледниковата епоха, неандерталците са били най-вероятно с по-слаба социална (включително и „военна“) организация и с по-ниска размножителна способност. Те постепенно са станали по-малобройни от H. sapiens. В крайна сметка неандерталците са били вероятно унищожени – пряко или косвено -от съвременните хора, както това се е случвало неведнъж в историята на античното, средновековното, а и на модерното човечество с „по-примитивните“ племена и народи..