ЕВКСИНОГРАД – ЕДИН УНИКАЛЕН ПАРК НА БЪЛГАРИЯ

евероятната природа, красотата и необятността на морската шир и уютът на манастира „Св. Димитър”, в който княз Батенберг преспива, го карат да избере това място за изграждане на бъдещата му резиденция. По това време, след смъртта на последния български игумен, манастирът се стопанисва от гръцки духовници. Първоначално гърците отказват да „отстъпят” манастира, но след неколкократни разговори „подаряват” „Св. Димитър” с прилежащата му земя на княза, а той от своя страна дарява на гръцката църква 50 000 лева. Допълнително са закупени земи и започва изграждането на комплекса. В чест на княза резиденцията е наречена „Сандрово” (по умалителното име на италиански на княза – Sandro). Да проектира двореца е поканен видният австрийски архитект Виктор Румпелмайер (Viktor Rumpelmayer). Князът е ентусиазиран от идеята за изграждане на морска резиденция и строежът на двореца започва през 1882 г. За проектирането на първия дворцов парк в България през 1884 г. е поканен Едуард Пецолд (Carl Eduard Adolph Petzold) – един от най-добрите пейзажисти в Европа. Той е бил впечатлен от българската природа, започнал е проекта си след проучване на условията в региона и местната флора (която той сравнява с тази в северна Италия). За съжаление планове на Пецолд за парка не са запазени, за работата му в България разбираме основно от книгите му „Erinnerungen an meinen Leben”, Weimar 1890 и „Landschafts – Gärtnerei”, Leipzig, Hassel, 1888, където той описва терена и трудностите, съпровождащи първите опити за изграждане на основната композиция на парка, както и пътуванията си из региона и впечатленията му от богатата природа.

 

Работата по двореца се забавя и променя поради политически събития. Княз Батенберг абдикира през 1886 г. За нов княз на България през 1887 г. е избран Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha, в чийто вени тече благородната кръв на много европейски династии. Новият княз има богати познания в областта на орнитологията, ентомологията и ботаниката. Любител на иновациите и лукса, той кани в България видни европейски архитекти, инженери, учени, пейзажисти. Довършването на сградата на двореца в Евксноград е поверено на швейцарския архитект Херман Майер (Hermann Maier) и на българския архитект Никола Лазаров.

Френската градина. Снимка: Калина Йорданова

В опита си да създаде един нов, уникален за България парк с богата, дори колекционерска сбирка от растения, с разкошни луксозни паркови архитектурни елементи и в духа на европейските дворцови паркове и градини, Фердинанд ангажира видния френски архитект – пейзажист Едуард Андре (Eduard André). Неговата задача е трудна. Към този момент са изградени само малка част от алеите и терасата пред двореца.  Андре развива идеите на предшественика си, допълвайки композицията с много нови комуникационни линии, оформяйки пространството около двореца по примера на френските геометрични градини и решавайки останалата част от парка в пейзажна композиция. По негов проект са изградени рампата пред двореца, стълбите, имитиращи дървесни стволове при алпинеума и една впечатляваща, но за съжаление не запазена до днес, пергола на главната ос Дворец-нос Соганлък. Същинската реализация на проекта започва през пролетта на 1890 г. под ръководството на асистента на Андре, френския пейзажист Мартине (Henri Martinet). Той е автор и на голяма част от писмата до Фердинанд за строежа. Чрез тях князът е подробно информиран за всяко идейно-композиционно решение (изграждане на подпорни стени и дървени прегради, поставяне на бордюри, доставка на материали, а по-късно и електрифициране на парка) и предложения за внасяне на нови видове растения. За съжаление, снимки и планове от тези години почти не са запазени. Липсват и дендрологични проекти и посадъчни схеми, поради което за развитието на парка, както и за видовия състав на растителността можем да съдим основно по кореспонденцията между княза и служителите на парка. Значимо участие в изграждането на комплекса взима и германският архитект Леерс (Th. Leers), който с присъщата си немска педантичност не само прави множество планове и схеми, води редовна кореспонденция с княза, но и организира изграждането и електрифицирането му.

Перголата на Андре. Снимка: библиотека „Пенчо Славейков“, Варна

Новото развитие на парка е съпроводено със смяна на името му. По предложение на княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска през 1893 г. резиденцията е преименувана на Евксиноград (от гръцкото име на Черно море – PontosEuxinos).

Изграждането на парка започва с решаването на редица проблеми, като засолени почви, липса на плодородна пръст, изгарящо слънце и силни ветрове, чести наводнения от река Кестричка бара. Част от съпътстващите трудности са описани в уводния текст на д-р Иван Буреш към „Втори принос към пеперудната фауна на парк „Евксиноград” при Варна”. Освен за проблемите, за които четем и в много от писмата до княза, този текст разкрива и още една интересна подробност за аклиматизираните в парка розмаринови храсти „… Розмариновите клончета, взети от сватбения букет на Негово Величество Цар Фердинанд и произхождащи от замъка Пианоре в Италия се развиха тука в големи букетни храсти“…

Фрагмент от поляна северна фасада. Снимка: Калина Йорданова

Писмата на д-р Буреш всъщност са едни от най-ценните сведения за създаването на парка. Друг интересен факт намираме в текста, писан по повод изграждането му. Там д-р Буреш разказва за произхода и доставката на първоначално внесените екзотични растения в парка „…Цял параход с палми от видовете Phоenix Canariensis, Chamaerops excelsa, Chamaerops humilis и Brаhea dulcis бяха докарани тук през 1890 г., обаче още същата зима измръзнаха“…И макар първият опит да е неуспешен „…. повече от 100 високи палми, насадени в големи – до 1 – 2 куб. м. сандъци и каци, биват нареждани всяка пролет около двореца и придават на тая част на парка приказен тропически изглед“…

Успоредно с екзотите в парка са засадени и множество растения, отгледани в български разсадници „…модерни паркови дървета, като див кестен /Aesculus hippocastanum/, разни видове явор /Acer/, Ясен /Fraxinus/, Липа /Tilia/, разни видове борики /Pinus/, елха /Abies/, смърч /Picea/, и др.“ …

В кореспонденцията от тези години има списък, изпратен на Фердинанд (най-вероятно от Мартине, съдейки по почерка), с над 320 растителни вида, основно декоративни дървета и храсти, както и писмо на Келерер от 1902 г. със списък на предоставени на двореца декоративни растения, сред които редки водни лилии, орхидеи, декоративни форми на ириси, лалета и нарциси. През есента на 1909 г. по желание на Фердинанд в парка се появяват нови видове дървета и храсти, до тогава почти непознати в България. Част от растенията и днес се срещат само на територията на парк „Евксиноград”, а други са придобили широко разпространение на територията на цялата страна. Като примери за широко разпространени можем да посочим: при храстите: Forsythia fortunei, Amorpha fruticosa, Spiraea van houttei, Ligustrum vulgare, Spartium junceum, Deutzia crenata, Laburnum anagyroides и много други, при дърветата: Tilia argentea, Catalpa Bignonioides, Cercis siliquastrum и други. Според редица дендролози и ботаници, паркът „Евксиноград” е ползван като аклиматизатор за екзотични растения, които по-късно са били изпращани и в други резиденции.

Дори към днешна дата в парка могат да бъдат видяни интересни иглолистни видове като: Pinus coulteri, Pinus halepensis, Pinus Heldreichii, Pinus jeffreyi, Pinus maritimа, Pinus ponderosa, Pinus Pinea, Abies pinsapo,Abies Cephalonica, Abies concolor, Abies nobilis, Abies nordmanniana, Cupressus sempervirens var.‘pyramidalis‘,Cedrus deodara, Libocedrus decurrens, Larix europaea, Sequoia gigantea.

 

Albizia julibrissin. Снимка: Дея-Никол Йорданова

Сред екзотичните широколистни дървета впечатление правят: Albizia julibrissin, Broussonetiapapyrifera, Magnolia grandiflora, Melia azedarach, Parrotia persica, Fagus sylvatica ‘Atropunicea‘, Maclura aurantiaca, Paulownia tomentosa, Lagerstroemia indica и много други.

Освен с интересни, не виждани до тогава видове, паркът се обогатява и с архитектурни елементи, голяма част от които били поръчвани и изработвани в чужбина.

Фронтонът от замъка „СенКлу”

И до днес любопитство буди фронтонът от замъка Сен Клу. През Френско–пруската война през 1870 г. замъкът Le château de Saint-Cloud (Франция) е обхванат от пожар и изгаря. Останките са окончателно премахнати през 1891, а фронтонът на античния замък е купен от принцеса Клементина Орлеанска (майка на Фердинанд), и транспортиран до замъка „Евксиноград”. Той има не само декоративни качества, а носи и емоционален заряд за династията (в замъка Сен Клу се е състояло бракосъчетанието на родителите на Фердинанд).

 

Водното огледало 

Други важни композиционни елементи, появили се в този период от изграждането на парка, са оранжериите и водното огледало. Сред оранжериите Холандската се отличава с най-високи декоративни качества, тя е съставена от централно масивно тяло, обрамчено с каменна балюстрада. Двете симетрични странични крила с масивна основа и остъклена горна част завършват във формата на полукръг. Най–вероятно металните конструкции са донесени от Холандия и от там е дошло и името на оранжерията.

Като част от композицията на парка, оказваща влияние върху планировката на алейната мрежа и участваща в цялостната композиция на комплекса, се явява и сградата на дворцовата конюшня „Щал“ (думата е с немски произход).

С особена красота и неповторимост впечатлявала парковата мебел – пейки с тенти, изящни осветителни тела, беседки и перголи, мостове. И днес металните им елементи будят възхищение у посетителите с несвойствената за материала, от който са създадени, елегантност. Така в един сравнително кратък период от време, ръководен от много добри специалисти и вдъхновен от любовта на Фердинанд към природата, паркът се развива бурно и става по-зелен и красив от всякога (по думите на граф дьо Бурболон).

Стъпалата, имитиращи дънери. Снимка: Калина Йорданова 

Дворецът е посрещал множество гости от чужбина и от висшето общество. Деликатеси от Франция, изрисувани сладки, евксиноградско вино и коняк съпровождали тези събития. От овалния розариум, разположен в близост до двореца се разнасял ароматът на благоуханни рози, а хармонични мелодии, излизащи от музикалния павилион, огласяли партерното пространство около него. Разтуха от политическата нестабилност Фердинанд намирал на тъй нареченото „Царско кресло“. Отдалечеността му от двореца и великолепната гледка от това място, карала княза да прекарва часове там, взирайки се в пристанището на Варна.

Поляна вила Чинар. Снимка: Калина Йорданова

Разгледан композиционно, паркът е изграден в смесена композиция и условно може да бъде разделен на Френска градина и Английска градина. Парковата част заема 617 дка от общо 950 дка на комплекса.

Френската градина обхваща терена около двореца – пред главната фасада на двореца и около него. Главен композиционен елемент е Дворецът, разположен на най- високата част на терена. Основната й композиционна ос /север – юг/ води началото си от южната фасада и следвайки стръмния терен, достига до най-южната точка на парка – нос „Соганлък”. Горната тераса представлява партер, който се явява продължение на вътрешните помещения на двореца. Подобно на дворцовите паркове в Западна Европа в тази парадна част централно е разположено водното огледало, което е със сложна, характерна за барока форма, изградено от ситнозърнест варовик. В най–южната част на шадравана на постамент са монтирани три скулптурни композиции, изобразяващи бог Нептун в обкръжение на амурчета и две по-малки композиции на амури. (Фигурите били излети от чугун от „FONDERIES DU VAL D’OSNE”- Париж). В скални късове са монтирани дюзи, разпръскващи струи вода. От двете страни на водната площ в съседните тревни партери симетрично е разположена хералдическата лилия (fleur-de-lis), изградена от чемшири и мозайки от едногодишни цветя. На това ниво погледът по протежение на оста се прекъсва от статуята на Нептун, която от високия си пиедестал се откроява на фона на небето и вечнозелените подрязани чемшири. Така се създава усещане за дълбочина и простор. За да се усили ефектът, втората тераса е проектирана с два пъти по-голяма дължина, а връзката между двете тераси е осъществена от елегантна двураменна рампа, завършваща с осем стъпала и преодоляваща пет метровата разлика във височината. Подходите към рампата са подчертани с по два кълбовидно подстригани чемшира. В подпорната стена е вграден донесеният от изгорелия замък Сен Клу фронтон. Втората тераса е разделена от алея на два симетрични партера, тангирани с боскетни 4 метрови чемшири – по 23 от всяка страна на оста. Връзката между тях се осъществява от ниско подстриган, изпълняващ ролята на бордюр чемшир, пред който са разположени цветни лехи. След като преодолее каменното стълбище в края на партера, маркирано отново с четириметрови кълбовидни чемшири, алеята следва предначертаната ос север – юг, рамкирана от два 20 метрови либоцедруса и два 6 метрови тиса, и плавно се спуска до нос Соганлък. От там се разкриват гледки към морския бряг и околността на изток и запад и прекрасна гледка на север към двореца. Петнадесет метра преди носа по предложение на Едуард Андре е била монтирана пергола. За съжаление тя не е запазена до днес. На самия нос е подареният от Британската кралица слънчев часовник в знак на благодарност за спасяването на английски моряци във Варненския залив. Друг основен елемент от френската градина е розариумът, разположен в ос на трапезарията на двореца. Макар и изчезнал за дълъг период от време, днес той е възстановен и ароматът на розите с носталгия напомня за отминалото величие. В тази ос в градинката между двореца и кухнята е бил разположен и музикалният павилион, за който информация можем да черпим само по единични архивни фотографии.

Като цяло във френската градина е постигнато забележително единство на пропорциите на сградата и околното пространство, като същевременно чрез използването на вечнозелени боскетни фигури и сезонно зацветяване, и чрез симетрията като главно изразно средство, е постигнато подчертаване на главната композиционна ос и придаване на тържествен характер на тази зона.

Английската градина е разположена източно и западно от френската градина по протежение на морския бряг. Панорамната алея се развива съобразно теренните особености, следвайки релефа, като благодарение на масивите и откритите пространства разкрива в едни случаи невероятни гледки към морската шир, а в други я изолира, подчинявайки всички обемно-пространствени решения на декоративните растителни групи и открити поляни. Повишаването на терена е акцентирано с архитектурни елементи – на нос Соганлък със слънчев часовник, на нос Чатал-таш с тъй наречения каменен престол (или „Царско кресло“). От „Царско кресло“, което не е запазено до днес, се е разкривала гледка към нос Емине и фара на Варненското пристанище. След пресичането на устието на р. Кестричка бара алеята е достигала на долно ниво – плаж до скално оформяне на брега във вид на мидена черупка с множество каменни саксии на нива, аранжирани със сукулентна растителност, дело на градинаря Жан Моризе (Jean Moriset). Те обаче са били унищожени при наводнението през 1951 г. Интересен архитектурен елемент е представлявала и беседката на източния бряг на реката, също не запазена до днес. Връзката между нея и алеята при манастирчето се е осъществявала от тясна пътека с бетонови стъпала, имитация на дънери. Запазена е композиционно, но не и функционално, първостепенната алея, свързваща двореца с някогашния главен вход от към Варна (днес Стопанския портал). Тя пресича с елегантен мост с метални перила горното течение на река Кестричка бара.

Високата художествено-композиционна стойност на парка се дължи на умелото обемно-пространствено изграждане на открити пространства, по чиято периферия са разположени единични или групи от декоративни растения, завършващи художествения облик на парка. Растителните елементи (дървесни групи и единични дървета) са разположени така, че са главен фактор в композицията на откритите пространства. Масивите, вътрешни и периферни, образуват скелета на парка, като го разделят на множество сектори с открити пространства. Характерно за масивите (които са 75,69% от общата площ на парка) е, че са плътни и правещи затворен характера на перспективите. Като вертикални елементи в тях се открояват короните на иглолистните видове, надвишаващи с до 5 метра останалите растения в масива. Така със своята форма, колорит и височина, макар и малко в процентно съотношение (7,62% от общата площ на парка), те стават главен композиционен елемент.

Откритите пространства чрез пасажи преминават от едно в друго, създаващи хармонични структури, в които отделни солитери или декоративни растителни групи със своя обем и колорит доминират пространството. Като главни акценти в откритите пространства са използвани пирамидални кипариси или екзотични цъфтящи малки дървета и храсти.

По архивните материали можем да кажем, че до 1946 г. поддръжката на парка е била обезпечена кадрово и технологично, правени са множество научни изследвания и наблюдения. До този момент се осъществява сериозен обмен между специалистите, работещи в парковете с наши и международни научни звена. През 1947 г. царските имоти са одържавени и предоставени на новата власт. В първите години старите служители са запазени, но водена по-скоро от недооценяване на деликатната материя и крехкото равновесие в дворцовите системи, новата власт решава да ги освободи през есента на 1949 г.

Разширение с площ около 150 дка на дворцовия комплекс „Евксиноград” се осъществява в периода 1950–1953 г. по проект на арх. Борис Шангов , който е и автор на сградата на новопостроения хотел „Тунела” (1948–1951), издигнат на мястото на манастира. Разширението е за сметка на бивши лозя, овощни и зеленчукови градини. Тогава се осъществяват и нови корекции на рекичката Кестричко дере, преминаваща през парка и често пъти създаваща проблеми с пълноводните си преливания.

През 1951 г. се създава Управление за безопасност и охрана (УБО), което поема задачата да „..поддържа бившите дворци…“  След 1960 г. съвместно с изграждането на новите сгради при оформянето на пространствата около тях са засадени и нови видове растения, между тях са декоративните форми – Chamaecyparis obtusa, Chamaecyparis lawsoniana ‘Elwoodii’, Thuja occidentalis ‘Danica’, Thuja occidentalis ‘Fastigiata’, различни декоративни видове смърчове, ели, сабина, магнолии и др.

През 1962 г. започва значителна реконструкция на съществуващата растителност и по-специално на масивите. Прореждат се някои групи, оформя се пейзажа. В реконструкцията на парка дейно участие вземат инженер-озеленителите Любен Стойчев, Кольо Колев, Радко Радев, Йордан Кулелиев.

В края на 70-те години на ХХ век започва нова значима интервенция – „реставрира“ се двореца, изградени са знаковата „Трета вила“ (Сградата с най-представителни функции в комплекса за този период), на мястото на някогашната морска градина е изградена термопомпена станция за нуждите на цялото стопанство, подменена е почти цялата техническа инфраструктура.

Поредната промяна в политическата система след 1989 г. води до драстично намаляване на разходите за поддръжка на растителността. Обучените специалисти постепенно напускат и остават работници, полагащи само елементарни грижи за растенията. Наблюдават се множество  насаждения, деформиращи оригиналната обемно-пространствена композиция.

Независимо от трудностите, както и от проблемите от географски и климатичен характер, парк „Евксиноград” и днес продължава да е едно от най-значимите произведения на градинско-парковото изкуство не само в България, но и в региона, а като видово разнообразие е най–богатият арборетум на балканския полуостров и един от най-богатите в Европа.

През 2014 г. започна работата по проект за реставрация и консервация на парка, който приключи в края на 2015 г. В рамките на проекта бяха възстановени някои забравени композиционни ядра и обновени други. Бяха реставрирани и възстановени множество архитектурни елементи. Това от една страна буди оптимизъм, но неспазването на проектната документация при подмяната на част от декоративната растителност, както и други не спазени проектни условия са причина да се страхуваме за бъдещето на културното наследство в България.