Акад. Васил Големански

Акад. Васил Големански

Акад. Васил Големански е професор по протозоология и зоология на безгръб­начните животни, един от водещите специалисти у нас. Директор на Инсти­тута по зоология при БАН (1988 – 2003). Член-кореспондент на БАН (1997) и ака­демик (2003).

Палоло е народно  име на  малка група прешленести червеи от класа на Многочетинестите червеи (Polychaeta), които са придобили световна популярност поради странното си поведение и биологични особености. Особено почитани са те сред островното население на Тихия и Индийския океани, където имат и разнообразни имена- Samoan palolo worm, Balolo, Nyale и др. и са обект на особена почит и внимание от местното население. Тези странни съжители на коралите, техните необикновени размножителни особености и неразгаданите загадки в поведението им, са тема на статията.

 

Многочетинестите червеи или Полихетите са огромна по брой на видовете група от типа на Прешленести червеи (тип Annelides). Досега в науката са познати около 10 000 вида полихети, но техният брой вероятно е значително по-голям. Огромната част от тях са морски обитатели, както на северните и южните морета и океани с ниски температури, така и на топлите и умерени географски ширини. Само около 170 вида, т.е. по-малко от 2% от тях, са се адаптирали за живот и в сладководни басейни в различни страни и континенти. В екологично отношение се отнасят към групата на дънните или бентосни водни обитатели и живеят както в крайбрежните морски зони, така и по дъното на големите морски падини в Световния океан. Между тях има и такива, които са световни рекордьори по издръжливост към екстремни условия на средата. Така например, известният „Помпейски червей“ (Alvinella pompeiana) е ендемичен вид за горещите подводни източници по дъното на Тихия океан, в които температурата на водата достига 80°С, но той се чувства отлично! А други близки  видове от рода Nereis са открити неотдавна и по дъното на най-големите океански дълбочини в Тихия океан – по-точно нна 10 902 м. под повърхността на водата. Забележителна е способността и на полихетата Hesiocaeca metanicola, да обитава т.н. морски метанови зони, където другите живи организми бързо се задушават и загиват при попадането им в тях.

Както подсказва името им, Многочетинестите червеи или Полихетите се отличават от останалите многобройни групи червеи с наличието по тялото им на голям брой твърди хитинени четинки, които са разположени странично на всяко членче или прешлен на начлененото им тяло. Те са разположени по двойки в специални мускулести странични разширения на членчетата на тялото на животните, наречени параподи. Благодарение на тези телесни образувания – параподите и четинките – полихетите с лекота се задържат и пълзят по повърхността на мекото тинесто морско дъно, което е особено подвижно и поради постоянните водни течения. Подвижните параподи и множеството четинки, излизащи от тях, им позволяват лесно да се катерят и по кораловите рифове или по скални образувания в морето, да пълзят и навлизат в тесните пространства между коралите или в скалите, където намират храната си. А по голямата част от тях са хищници и всеядни организми, които често нападат и себеподобни, ларви и възрастни на други червеи, мекотели, ракообразни и др.

Във връзка с хищническия начин на живот, полихетите имат много добре развита нервна система в сравнение с другите типове червеи, както и разнообразни усетни органи, разположени на главата им. Освен класическите чувствителни четинки и пипала на предния главов край, те имат и добре развити органи за равновесие (статоцисти), както и един или два чифта очи. Забележително е, че при някои по-едри и хищни полихети очите са доста сложно устроени и имат роговица, стъкловидно тяло, леща и ретина, както при много по-висшите в еволюционно отношение гръбначни животни и при човека.

Но това, което отличава полихетите от другите морски и сладководни червеи са техните размножителни особености, някои от които са доста уникални и загадъчни, за разлика от останалия животинския свят. По-голямата част от познатите днес морски и сладководни полихети са разделнополови и при тях има добре развита мъжка или съответно женска полова система. Размножаването при тях става по класическия начин – когато половите клетки (яйца и сперматозоиди) са узрели, те се отделят от половите жлези и обикновено се изхвърлят във външната водна среда, където става оплождането и развитието им. Но има и такива полихети, към които спадат и обектите на нашия разказ – палоло, които имат загадъчен и трудно обясним от еволюционно гледище начин на полово размножаване, известен под името епитокия или епигамия.

Епитокията (епигамията) при тихоокеанските представители на палоло от крайбрежията на островите Фиджи, Самоа, Вануату, Тонга, някои филипински острови и др., e най-добре проучена досега. В този обширен географски район най-известен и широко разпространен е видът Самоански палоло (Eunice viridis), който е намерил място и в много учебници, разкази и книги за чудесата на Тихия океан и странните обичаи на местните островни жители. Той обитава в масови популации кораловите рифове по крайбрежията на множеството острови, укрива се и пълзи по дъното около кораловите колонии и в скалните цепнатини в огромни количества. Възрастните достигат максимално до 45 см., имат относително тънко и подвижно тяло и във водата, по думите на някои изследователи и пътешественици, „наподобяват на спагети“. След определен период на нарастване и полово съзряване при Самоанския палоло започва един необикновен процес. В задната част на тялото започват да се образуват нови телесни членчета, които имат по-закръглена форма и са лишени от храносмилателна система. Техните странични телесни израстъци – параподите, стават по-подвижни и в тях се развиват множество мъжки или женски полови жлези. Тези задни части от тялото на животните, които често надминават на дължина майчиното тяло, се означават като епитокни части и те могат даже самостоятелно да се движат и плуват във водата. Те лесно и самоволно се откъсват от майчиното тяло или атокната част и да плуват известно време самостоятелно около рифовете. Но това става само в определени месеци на годината и се извършва по един доста загадъчен за обяснение начин. Как става това по-точно при популярният в цял свят Самоански палоло?

Един път в годината в живота на Самоанския палоло настъпва нещо необичайно и загадъчно: през месеците октомври – ноември, в края на последната четвърт на луната след пълнолуние, епитокните части на животните със зрелите яйца и сперматозоиди започват масово да се откъсват от майчиното тяло и да изплуват на повърхността на океана. В такива дни на повърхността на океана водата гъмжи от стотици и хиляди червеовидни подвижни тела, наистина наподобяващи спагети, които изхвърлят във водата половите си продукти и се извършва външно оплождане на милиони яйца на палоло.  И това загадъчно явление продължава само няколко часа или 2 – 3 денонощия, след което епитокните части масово измират или се изяждат от хищни риби и морски птици, а оплодените им яйца падат на дъното, където от тях по-късно се развива бъдещите ларви и възрастните палоло.

Тук трябва да поясним, че не всички видове палоло по света излизат и отлагат яйцата си само през месеците октомври и ноември. Така например, атлантическият палоло (Eunice fucata), който живее около кораловите рифове в района на Флорида (САЩ), има същия начин на размножаване чрез епитокни части на тялото и те излизат също само при определени фази на луната, но при тях това става през летните месеци юни и юли. А по крайбрежието на някои южни японски острови се среща друг близък вид палоло – Ceratocephale osawai, който също се размножава чрез откъсване на част от тялото си с половите продукти, но при него това е предната част на тялото, в която се развиват половите жлези. Това разнообразно поведение на палоло от други видове и географски региони също е една от загадките при тези организми и липсва обяснение от какви фактори се обуславя тя.

Местните жители около тихоокеански острови познават и следят странното размножително поведение на Самоанския палоло от техния регион и когато настъпи денят на масовото им появяване на повърхността стотици лодки и хора се отправят и започват масов улов и събиране на изплувалите епитокни части на червеите. За много местни хора това са богати празнични дни и много от тях консумират още на място пресните „природни дарове“. Друга част от събраните палоло се приготвят по различни рецепти и консервират за по-късни дни. На някои острови, например на о-в Ломбок в Индонезия, дните на улов на палоло са известни като Nyale Festival. Събитието с появата и уловите на палоло на някои острови (Торес, Вануату и др.) даже се отбелязва ежегодно в техния лунен календар като важен ден за населението. А по данни от всезнаещата Уикипедия на някои от островите (Апиа и Салелога), 1 кг. палоло се продава на местните пазари на доста висока цена – около 100 долара за килограм?

Задоволително обяснение на загадъчното размножително поведение на полихетите палоло липсва и досега в биологичната литература. Изказани са идеи, че в случая се касае за космически причини, обуславящи поведението на палоло само при определени  месеци и фази на луната, но то не удовлетворява учените поради липсата на сериозни доказателства. Допуска се и съществуването на неустановени до сега специализирани усетни органи при палоло, но и такива не са установени досега? Известно е, че откъснатите епитокни части на тялото се възстановяват от останалите предни (атокни) части, но механизмите на това възстановяване също остават неясни засега, както и възможният брой възстановявания на целостта на тялото при отделните видове? Да се надяваме, че науката в близките години ще продължи изследванията върху странните и загадъчни факти от биологията на палоло и ще ни предложи нови интересни разкрития и факти за биологията на палоло и странното му размножително поведение, което е  уникален случай засега в животинското царство.

Публикуван сп. “Природа” бр. 1/2023 г. стр. 34 – 39