Д-Р ЕМЕРИХ (ИМРЕ) ФОН ФРИВАЛДСКИ – ПИОНЕР В ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА

Известно е, че поради продължителното османско владичество, нашата страна изостава в своето икономическо и духовно развитие в сравнение с повечето европейски страни и народи. Поради своето стратегическо място на Балканския полуостров и благоприятни природни и климатични особености, тя е привличала вниманието и интереса на много европейски учени от природните науки за изучаване на нейната жива и нежива природа много години преди Освобождението, тъй като е била „Табула раза” на картата на Европейския континент.

Несигурността и невъзможността за свободно придвижване в условията на западащата Османска империя обаче са охлаждали желанието и любопитството на чуждестранните учени към интересната, но непозната южна страна на Балканите, която е естествен кръстопът и мост между Европа и Азия. Едва през XVII и XVIII в. интересът на някои европейски учени ги подтиква да предприемат първите опити за проучвания, пътувания и събиране на материали от растения, животни, минерали, скални образци. Така се поставя началото на съвременните научни познания за българската природа, още преди държавата България да се появи на политическата карта.

Един от пионерите в изследването на растителния и животински свят на нашата страна е  унгарският ботаник и зоолог д-р Емерих (Имре) фон Фривалдски (D-r Emeriсh (Imre) von Frivaldszki). Ето какво пише за него бележитият учен и историограф на българското природознание академик д-р Иван Буреш през далечната 1924 година: „Първото съчинение със строго научен характер и с истинско научно значение за ентомологичната фауна на България се дължи на маджарския природоизпитател Imre Frivaldski, на когото се пада честта да бъде, в Източна Европа, и първият пионер в много отрасли на природознанието. Изследванията на Фривалдски бяха предприети в широки за онова време размери. Те дойдоха да разпръснат мрака, който покриваше до тогава природонаучните ни познания върху България и Балканския полуостров”.

Сведенията за живота и дейността на д-р Емерих фон Фривалдски са оскъдни, но от различни източници се знае, че той е роден на 6 февруари 1799 г. в заможно унгарско семейство в селището Бачко (Bacsko), което днес е в Словакия и се нарича Бачков. Завършил е гимназия в Кошице, тогава Kaschau (1804 – 1814) и като ученик е обичал и извършвал често различни екскурзии в природата. През периода 1816 – 1822 г. следва медицина  в Будапеща. След завършването на университета, воден от любовта си към природата, на 25.ІХ. 1822 година поема пътя на природоизпитател и постъпва като  помощник кустос (уредник и пазач) на природонаучните колекции в Будапещенския музей. „С това назначение той изостави медицината и се предаде всецяло на природознанието. През 1825 год положи своя докторски изпит с дисертация върху змиите на Унгария”, пише по-нататък акад. Буреш. По-късно, през 1850 г., младият доктор И. Фривалдски е назначен за главен уредник на известния и днес с богатствата си Природонаучен музей в Будапеща и организира няколко експедиции в различни места в Австрийската империя и в чужбина за изучаване и обогатяване на колекциите на музея. Тази му дейност е улеснена във финансово отношение и от брака му с доста богата  дама, с която имат чифлик в гр. Йобаги. През 1851 г. д-р И. Фривалдски напуска формално будапещенския музей, за да се отдаде още по-всеотдайно на своята страст – събирането и изследването на колекции от растения и животни от различни страни в Европа. „А той притежаваше колекции от животни и растения, които бяха много по-богати от тия на Народния Унгарски Музей”, добавя акад. Ив. Буреш.  Д-р Емерих фон Фривалдски е починал в имението си в Йобаги на 19.Х. 1870 г. на 71 годишна възраст.

През периода от 1833 до 1870 г., като служител в Будапещенския музей и по-късно,  д-р И. Фривалдски е организирал общо 8 природонаучни експедиции в различни страни от Балканския полуостров, 2 от които са специално посветени на проучването на растителността и животинския свят на България. Той лично е участвал само в две от организираните от него пътувания, а в другите са изпращани негови познати или наети от него колекционери и служители, които са му предавали събраните материали от посещаваните страни за научна обработка.

Открити от него растения от България – Едролистен равнец (Аchillea grandifolia), Мащерка (Thymus comptus). Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis)

Първата експедиция е проведена през 1833 и 1834 г. и е ръководена от Андреас Фюле (Andreas Fule), дългогодишен и опитен служител и колекционер при д-р И. Фривалдски. През първата година той посещава България през Белград и преминава от Ниш до София, посещава Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен, от чиито околности събира богати колекции от растения и животни. В Пловдив улавя една обикновена за града и района едра птица, която се оказва, че е нов за науката подвид гугутка, известна днес като Streptopelia decaocto decaocto  Frivaldski. През пролетта на следната 1834 г. Андреас Фюле продължава пътуването си в България, посещава отново Пловдив, Асеновград и Сливен, но в околностите на града, заедно със своя водач българин изчезват, вероятно убити от местни разбойници. Събраните колекции обаче са доставени и обработени от д-р Фривалдски и той публикува първата научна публикация за флората и фауната на България, в която съобщава за установени 300 вида растения, както и множество насекоми, събирани главно от околностите на Сливен, Асеновград, Пловдив и други селища в страната. Открива и описва 4 непознати за науката видове растения от нашата страна, а част от ентомологичните колекции изпраща и на други европейски ентомолози за обработка.

Ето как д-р Имре фон Фривалдски описва първите си впечатления от богатия  растителен и животински свят в нашата страна, главно от района на Пловдив и Родопите, в една своя публикация от 1937 г.: „Очакванията се оправдаха, на първо място областта в равнината, оризищата и лозята,  бреговете на Марица предлагаха богата храна на природоизследователите. Обаче най-интересните резултати през тази година бяха получени от планинските вериги на Родопите и Станимака (Асеновград – б.м.), които се намират на около 4-6 часа път на юг от околността на Филипопол. Сред повечето редки и напълно непознати нови видове тук блести и едно ново растение, което нарекох Haberlea Rhodopei в Годишника на научното дружество от 1835 г. – в чест на един от въодушевените приятели на ботаниката и някогашен заслужил мой преподавател Карой Хаберле”.През 1834 – 1837 г. д-р И. Фривалдски организира нова експедиция с други негови колекционери и сътрудници – с германеца Карл Хинке (Karl Hinke) и румънеца Константин Манулеску (Konstantin Manulesku). Те посещават и събират нови богати колекции от растения и животни от редица нови места и райони в България и Балканския полуостров, вкл. Рила и  Родопите. През 1835 г. посещават Подбалканската долина (Карлово, Казанлък и др.), колекционират по южните склонове на Стара планина и през есента преминават гръцката граница, но там К. Хинке се разболява от малария и умира. Върху колекциите, събирани от А. Фюле, а по-късно и от К. Хинке и Н. Манулеску както от Сливен, така и от други райони в България, д-р Имре фон Фривалдски  публикува по-късно още 8 научни статии и съобщения, в които описва за първи път за науката нови 59 видове и подвидове растения. Едно от тези интересни растения е и известният защитен вид Haberlea rhodopensis (Родопски силивряк), който е балкански ендемит, разпространен само в България и Гърция. Чрез неговите приноси „научният свят добива една по-пълна представа за богатата и интересна флора на България”, пишат по късно известните български ботаници Ст. Станев и Ани Петрова в книгата си „История на българската ботаника в дати”.

Фривалдски описва бръмбара Carabus сavernosus Friv, разпространен в България, Албания и Италия.

Богатата и разнообразна българска и балканска флора и фауна правят силно впечатление на д-р И. Фривалдски и въпреки опасностите той решава и лично да участва в нова експедиция през 1846 г., придружен от своя млад племенник Йохан Фривалдски (Johan Frivaldski). Пристигат с кораб от Будапеща до Русе и минават през Стара планина, Сливен,  Несебър, Черноморското крайбрежие и Варна, откъдето се прехвърлят в Цариград и някои крайбрежни турски градове. Доста по-късно, през април 1870 г., вече 70 годишен, д-р И. фон Фривалдски предприема последно пътуване и проучване на флората и фауната на България, но след завръщането си заболял и починал на 19.Х. същата година в имението си в Йобаги, недалече от  Будапеща.

Освен намирането и описването на гугутката като нов вид птица от България, д-р И. Фон Фривалдски има особено голяма заслуга за проучване на богатата ентомологична фауна на нашата страна. Той е установил и съобщил за първи път за България стотици неизвестни по-рано у нас видове пеперуди, твърдокрили, мрежокрили и други насекоми, между които и десетки неизвестни до тогава за науката видове. Част от насекомите от неговите колекции е изпращал за проучване и на известни европейски ентомолози, които са открили и нарекли на името на Фривалдски много нови видове насекоми от различни таксономични групи. Знаменитият унгарски учен описва по следния живописен начин откритието на гугутката в гр. Пловдив в статия, публикувана през 1837 г.: „Тази гургулица прилича на смеещия се гълъб, който отглеждат в диво състояние в Китай, дори се смята, че е една от разновидностите  му. Тя обитава най-вече оризищата, там я открихме, но лети и в горите, смело се преселва в градовете, между гредите на покривите, в специални кошници, които за целта се окачат тук-там по къщите. Макар че живее в съобщества с гаргите, постаянно воюва с тях. В началото на пролетта започва да гугука, издава звуци като „Гу-гу, гу-гу”, примесени със звуци, наподобяващи израза “deca octo”, “deca octo”. Затова местното население се отнася към тях с особена привързаност, която би могла да се нарече свято усърдие…»    

                Обработката на огромните колекции от растения и разнообразни групи животни и точната идентификация и научно описание в литературата от онова време не са били по силите само на д-р Имре фон Фривалдски и, както отбелязахме по-горе, той е изпращал много от тях за проучване и на известни ботаници и зоолози от другите европейски страни. В знак на признателност и уважение към бележития унгарски природоизпитател, много от видовете растения и животни, които чуждестранните учени по това време са получавали, изследвали и описвали, са наречени и носят днес неговото име. Десетки, а може би и стотици, са и  видовете растения и животни, описани за първи път в науката лично от д-р Имре фон Фривалдски. За пример, освен гугутката и родопския силивряк, които споменахме вече, ще посочим и илюстрираме още няколко по-обикновени растения и животни, носещи името на техния първоткривател. От българските растения това са мащерка (Thymus comptus Friv.), лопен (Verbascum glabratum Friv.), едролистен равнец (Achillea grandifolia Friv.), камбанка   (Campanula lanata Friv., C. sparsa Friv.) и много други. А между известните от българската фауна животни, открити и описани от унгарския учен, са: пеперудите Plebejus pylaon Friv., Polyommatus eroides Friv., Acontia uranica Friv. и др. ; твърдокрилите насекоми (бръмбарите) Carabus сavernosus Friv., Carabus  versicolor Friv., Anisoplia rumeliaca Friv., Buprestis pilosellae Friv, Buprestis signaticollis Friv. и др.; охлювите Clausilia fritillary Friv., Cl. Silacea Friv., Helix gorva Friv. и др.

Видният учен, строител и организатор на съвременната зоологическа наука в България  акад. Иван Буреш оценява по следния начин делото на д-р Имре фон Фривалдски като пионер за изучаване на българската флора и фауна: „Неговите заслуги за проучването на природата на българските земи са големи. Тия заслуги се увеличават и с импулса, който дадоха неговите изследвания и на други естественици, които под негово влияние обърнаха погледите си към българските земи.. Той бе първият, който внесе тая страна в кръга на европейските природоизпитатели..”.

                Заради неговите големи заслуги и приноси за изучаването и популяризирането на флористичните и фаунистични богатства на нашата страна името на бележитият унгарски естествоизпитател д-р Емерих (Имре) фон Фривалдски ще остане записано със златни букви в историята на българското природознание.