Автор: Христо Мишков

Страховете около мамунската шарка се породиха и от това, че чрез нея сякаш се възражда една от коварните болести на миналото, която се смяташе за напълно изчезнала – едрата шарка (вариола).
Маймунската шарка, както показва и името ѝ, е близка до едрата шарка, тя си съществува в природата и никога не е изчезвала. Вирусът е познат от 1958 година, когато е установен за пръв път в стадо маймуни. Това заболяване е зооноза, т.е. то се предава на човека от животински източник.

„Проектът за човешкия геном“ (Human Genome Project – HGP) бе едно от най-амбициозните начинания от края на миналия век, а днес вече може да се смята за едно от най-големите постижения в историята на науката. Стартиран през 1990 г., или 37 години след откриването на структурата на ДНК, този проект спомага за разгадаването на голяма част от механизмите на наследствеността.

Измежду многото хора, посветили живота си на науката, малцина са онези откриватели, които с дръзкия си дух са успели да проникнат в дълбините на непознатото и да лично да дадат тласък за развитието на човечесвото. Те повеждат след себе си и последователи, които продължават да променят облика на планетата и живота на хората. През XIX век се стига до две главни събития в тази област – овладаването на енергията и използването ѝ за нуждите на хората, и победите на човека в медицината, в извечната битка за запазване на човешкото здраве. Именно в тази област се откроява дейността на Луи Пастьор (Louis Pasteur).

Тардигради са попаднали на Луната през 2019 година? И там ли могат да оцелеят?