Всъщност това са най-разпространените днес названия на заболяване, познато от древността. Историческа граница за масовото опознаване на грипа е пандемията в края на Първата световна война, отнела живота на над 30 милиона души, т. е. повече от жертвите на бойните действия. Пневмониите са били най-честата причина за смъртта след заразяване
Прочетете още
Журито, съставено от представители на Националния природонаучен музей — БАН, Българското дружество за защита на птиците и Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори — ДАФНИ имаше изключително трудната задача да селектира рисунките от конкурса „Нарисувай червеногушата гъска Бран“.
Прочетете още
Популационната геномика представлява ново направление в науката, което се развива в постгеномната ера чрез използване на иновативни технологии (NGS – next generation sequencing) за цялостни анализи на наследствения апарат в клетките – ядрена и митохондриална ДНК и РНК молекули.
Прочетете още
Има ли живот някъде другаде във Вселената? На 12 април тази година отбелязваме шест десетилетия от излитането на първия космонавт Юрий Гагарин, но все още не разполагаме с отговор на този въпрос. Безспорно науката за това време е напреднала съществено. През 1969 г. човек стъпва на Луната, през 1976 г. роботизиран апарат каца на Марс, а през 1992 г. …
Прочетете още
Днес, според специалистите таксономи по бозайниците, „пещерната хиена“ всъщност представлява евроазиатски късноплейстоценски западен подвид на съвременната петниста хиена, обозначаван като Crocuta crocuta spelaea. Допреди десетина години все още се разглеждаше като отделен вид – пещерна хиена (Crocuta spelaea).
Прочетете още
