Сред природата, хората и … прилепите на Киргизстан

Година по-късно получих тази възможност благодарение на фондация Rufford от Великобритания. Тя финансира проекти за опазване на биологичното  разнообразие в страни извън ЕС. Основни цели на проекта бяха свързани с изучаване и опазване на прилепите, но на първо място беше образованието и работата с местните хора. Защото образованието е ключът към опазването на каквото и да е на тази планета.

Центърът на Бишкек, столицата на Киргизстан

И за начало – няколко думи за Киргизстан, за моята – вече любима – „земя на контрасти“. Тук се преплитат остатъци от номадския начин на живот със съветско минало и порядки на Ориента. Първите стъпки в Киргизстан започват от столица Бишкек, където разходката из пазара е задължителна. Там, обвити в колорита и аромата на Ориента,  освен характерните местни продукти може да се намерят някои социалистически реликти, включително боя за коса на „Роза импекс“.  А след пазара погледът бе привлечен от „шопинг“ център с легендарното име „ЦУМ“, който е разположен точно срещу „ГУМ“. Напомня за стария софийски „ЦУМ“ в комбинация със стария дружбенски „РУМ“.

Статуята на Ленин в центъра на Ош

Бишкек е разположен в северната част на страната, която граничи с Казахстан. За да стигнем до южната част има два варианта. Първият е със самолет, с който прелитате над високите върхове на планината Тян-Шан, а вторият е с кола. Той е по-живописен, защото минава през „Тoo Ашуу“ – единственият проход, свързващ севера и юга, разположен на 3180 м. Пътят е красив, апутавенот – изпълнено с адреналин. По него няма абсолютно никакви маркировки, а правилата за движение – такива каквито ги познаваме – не съществуват. Колите се движат между камиони и коне, които се изпреварват по завоите и то най-често – по най-тесните отсечки.

Изглед от пещерата с най-голяма лятна прилепна колонияна Остроух нощник в Ошска област

Южната част на страната беше целева по проекта. Регионът е планински с карстов релеф, който загражда южната част на Ферганската долина. Вторият по-големина град в Киргизстан е Ош – нещо като столица на Югозападен Киргистан. Градът е разположен в подножието на Алайския хребет и впечатлява с внушителна по размери статуя на Ленин, пробождаща сърцето на града. Около тази статуя се отбелязват всякакви празници, включително и сватби, които през лятото са буквално на около 10 минути.

Ош и Ошския държавен университет бяха основни логистични звена по проекта.  В Ошка област е разположен района „Тую – Муюн“, в който в девонски и долнокарбонски варовици е развит уникален хидротермален карст. В пещерите и каверните са развити баритово-калцитови рудни находища, съдържащи и известно количество уранови и радиеви минерали. Районът е проучен и описан в началото на ХХ век от световноизвестния съветски геохимик и минералог – академик Александър Евгениевич Ферсман. През 50-те години на ХХ век в пещерите там започва секретна програма за добив на радий с цел използването му за създаването на първата съветска атомна бомба. Тук е мястото да спомена, че най-забележителната част от масива е каньона Данги през който се вие река Араван-сай, а над него гордо се реят орлите, един от символите на Киргизстан.

В областта има разнообразие от подземни местообитания, които играят важна роля за прилепите. През летните периоди те формират колонии, в които отглеждат малките си. Тези колонии имат високо консервационно значение. Такова значение имат и зимните хибернакулуми, където пещерите имат основна роля като укритие не само за пещеролюбивите, но и за горските видове прилепи. Незаконното влизане в пещерите за развлечение или за извършването на иманярска дейност в Югозападен Киргизстан е една от основните заплахи за представителите на летящите бозайници. Въздействието на тези нерегламентирани практики води до висока смъртност при новородените прилепи през лятото и има летално въздействие върху техните колонии през зимата. Поради тези причини изпълнението на проекта премина в две основни фази: лятна и зимна.

Размножителна колония на Индийски подковонос

Началото на лятната фаза беше под знака на търсене на студенти, с които да проведем полевата работа. Оказа се, че в киргизката култура всякакви дейности извън дома през нощта са абсолютно забранени, а прилепите се свързваха с дявола и прилежащите легенди. Сблъсках се и с невероятният мит, че прилепите снасят златни яйца, което караше местните да извършват вандалски прояви в пещерите, водещи до смъртта на новородените прилепи.

Полева работа със студентите от Ошкия държавен университет

Обаче  най-голямото препятствие беше да се убедят родителите на студентите, че това е научно изследване, а прилепите са благородни същества, които ни помагат в борбата с вредителите по насажденията и кръвосмучести насекоми. На фона на голямото видово разнообразие най-голям дял от прилепите по света са насекомоядни. Те улавят насекомите от листата на растенията, както и около тях, има видове, които ловуват над водната повърхност и на открито. Един прилеп може да изяде около 2000 насекоми на вечер или  ако тежи около 8 грама, изяжда към 10 грама насекоми. Прилепите са биопестицидите на Земята.

Преборихме се с предразсъдъците и малко след това започнах да работя със студенти от университета в Ош,  а през лятото на 2018 г., започнахме и активна полева работа. Изследвахме девет пещери в Ошска област и две в Баткенска област. Установихме общо дванадесет вида прилепи: Голям подковонос (Rhinolophusferrumequinum), Индийски подковонос(Rh. lepidus), Малък подковонос (Rh. hipposideros),Остроух нощник(Myotis blythii), Трицветен нощник(M. emarginatus), Кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus), Прилеп на Сави (Hypsugo savii), Полунощни прилепи (Eptesicus ogneviи Eptesicus cf. Turcomanus), Дългоух прилеп на Стрелков (Plecotus strelkovi) Каспийски Широкоух прилеп (Barbastella caspica) и Булдогов прилеп(Tadarida teniotis).

Булдогов прилеп 

Индийският подковонос (Rhinolophuslepidus) е вид,  характерен за Ориенталската зоогеографска област. В Централна Азия и е разпространен от Афганистан, през североизточен Пакистан чак до северозападна Индия. До днес видът е малко известен и има спорадични сведения от планински райони на югоизточната част на Западен Туркестан. По времето на Съветския съюз често е бил смятан за Малък подковонос (Rh. hipposideros). През 1991 на базата на кариологични изследвания, направени от професор Иржи Зима, става ясна неговата видова принадлежност. И до днес състоянието на популацията на Индийският подковонос се счита за неизвестно.

Остроух нощник

От друга страна Остроухият нощник (Myotis blythii) се смята за вид с много широк ареал на разпространени, включващ Източна Европа, Близкия изток, Задкавказието, Централна Азия, Северна Индия до Бангладеш и Бутан, Северен Китай. Всъщност, ако се вгледаме в информацията, закодирана в неговата митоходриална ДНК (предавана само по майчина линия), ще открием, че тя се отличава. Централно-азиатският хаплотип е неприсъщ за представителите на вида, разпространени от Кавказ, през Анадола до Европа и вероятно става въпрос за отделен вид, характерен за Централна Азия.

Широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus)е характерен европейски вид, разпространен главно в гористите местности на планините. Този вид използва за укритие  хралупи на дървета или подпокривни пространства. Неговият братовчед Каспийския широкоух прилеп (Barbastella caspica) се приспособил за оцеляване в аридните и негостоприемни райони на Централна Азия, обитавайки скалните пукнатини и пещери.

Булдоговият прилеп (Tadarida teniotis) е разпространен в Евразия и името му идва от наличието на кожни гънки по муцуната. Той използва за укритие скални цепнатини и живее по единично с изключение на женските, които образуват летни размножителни колонии. До тук описанието подхожда като за всеки прилеп, но това, което прави уникално този вид, е издаването на характерни по-нискочестотни звуци, които са в човешкия чуваем спектър. В Киргизстан той започва да е активен от края на февруари. Вероятно ще възкликнете как разбрах, а отговорът е лесен – чух го!

Може би един от най-енигматичните централно азиатски видове прилепи е  Белокоремният стрелоух (Otonycterishemprichii). Той е разпространен от пустините на Северна Африка и Югозападна Азия до Казахстан и северозападните части на Индия. Видът е уникален, защото се е специализирал в лова на скорпиони. Белокоремният стрелоух напада скорпиона след като чуе звук от движението му и е резистентен към отровата на своята плячка. Точно този вид се опитвах да хвана през двете години в Киргистан. Дори намерих гнездо на скорпиони, над което опънах мрежата, но за  съжаление не успях. До днес видът е слабо изучен и пред него стоят множество въпросителни, на които се надявам да отговоря един ден.

Повечето от изследваните пещери се оказаха значими местообитания за размножителните колонии на Големия подковонос (Rhinolophus ferrum equinum), Индийския подковонос (Rh. hipposideros), Остроухия нощник (Myotisblythii) и Трицветения нощник (M. emarginatus). Размножителните колонии са много важна част от жизнения цикъл на прилепите, защото в тях женските индивиди се събират, за да родят и отгледат своите малки. Проучването на летните колонии хвърли светлина върху състоянието на популацията на  Индийския подковонос в Централна Азия, а събраните проби от Остроухи нощници ще допринесат за изясняване на неговата принадлежност.

За целите на полевата работа цялата логистика се провеждаше от дома на местно узбекско семейство в Араван – село, разположено на 50 км от Ош в радиуса на които бяха разположени повечето значими за пещеролюбивите видове прилепи пещери. Много скоро станах част от това семейство. Те ме научиха как да приготвям традиционни узбекски и киргизки ястия и ме въведоха в техните обичаи. Често си играех с децата им, които ме накараха да осъзная колко важно е да се опитам да вляза и в училищата, защото ако искам да имам успешен проект, то образованието трябва да започне от младото поколение.

Училищен семинар по биология

Всички дейности на този етап бяха проведени със студенти в Ошския държавен университет и на терен. В полевата работа се включваха основно трима студенти, от които едно момиче. И тримата в началото много се бояха, особено от мрака на нощта. Постепенно ги научих да съзерцават обсипаното със звезди небе, да гледат към мигащите светлини на самолетите и да мечтаят. След това постепенно ги научих да заобичат прилепите и да ни ги е страх от тъмнината.

През зимата на 2019 г., започна втория етап от проекта. Стъпвайки отново на киргизка земя отидох в университета, за да си потърся студентите. Оказа се, че студентката, с която работих през изминалото лято, се е омъжила веднага след моето заминаване. За огромно съжаление не можах да намеря нейните нови контакти. Тя притежаваше огромен потенциал и жажда за знания, за това силно се надявам, че някога ще довърши образованието си. На този етап от проекта момичетата участваха само в семинарите, но не и в полевата работа.

Зимният етап включваше установяване на значимите пещери за зимни колонии на прилепите в Киргизстан. Бяха изследвани общо седем пещери в Ошска област. Значими за зимни колонии на Индийския подковонос и Големия подковонос бяха само две от тях. Всички пещери – с изключение на една една – са сухи и с по-високи температури в сравнение с европейските пещери, важни за зимните колонии на прилепите.

Деканът на Ошския държавен университет и работната прилепарска група  от студенти

Вероятно тук, критиците биха си помислили „толкова ли безславно ще завърши този проект?” Отговорът е „Не“, защото през първата част на проект бях решила, че трябва да се насоча към децата. Така зимата се претърколи и на празникът „Нооруз“, с който се отбелязва астрономическото настъпване на пролетта се запознах с американски доброволец, който беше учител. От дума на дума той ме покани да водя урок при децата от 7 до 12 годишна възраст. Така се озовах в смесеното киргизко узбекско средно училище „Фрунзе“. Там си поговорихме за биологията и за живота на изследователя. Оказа се, че урокът е бил интересен също и за директорката.  С нея станахме добри приятелки и посещенията ми в училището станаха почти редовни. От моето семейство в Араван пък ми споделиха, че дядото е учител по физкултура в местния интернат, където живеят и учат деца в неравностоен положение. Отидохме и там, за да започна работа с някои от децата. Всъщност зимното преброяване на прилепите в две от пещерите се проведе с тяхното съдействие. Децата искрено се радваха на пещерите и прилепите, а аз пък се привързах към тях. На раздяла обещаха, че ще продължат да учат и ще станат биолози.

Приносът на този проект за опазване на прилепите е изцяло образователен, а резултатите от нашата работа бяха споделени с „Фонда за опазване и изследване на пещерите“ в Киргизстан. Заедно подготвихме доклад, който беше представен пред властите от Държавната агенция за опазване на околната среда и горите при правителството на Киргизката република. Местните власти обещаха да започнат да разработват правила за ограничаване на достъпа до тези пещери в съответствие с най-добрите европейски практики.

Тръгнах си от Ош в последния ден на месец април 2019 г. прелитайки високите върхове на Тян-Шан, с надеждата да се върна отново в моята „Земя на контрасти“.

Снимки: Хелиана Дундарова

Статията е публикувана в сп. “Природа” бр. 1/2020 г. стр. 30 – 37