Николай Спасов
Проф. Д-р Николай Спасов е роден в София. Учи в Биологическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски“, специалност „зоология на гръбначните животни“. Специализирал е в Москва и Париж. Ръководи българските палеонтологически разкопки. Участник или организатор на зоологически експедиции в различни места по света. Директор на Националния природонаучен музей при БАН от 2011 г. Има над 240 научни публикации в областта на палеонтологията, систематиката, екологията и археозоологията. През ноември в списаниe Nature бе публикувана статия за Данувиус – фосилна маймуна, която променя утвърдените представи за еволюцията на предците на човека. Член на редколегията на списание Природа, той бе любезен да разкаже по-подробно за работата си по това откритие.
Все още има в нашите планини немалко диви кътчета, където трепетната среща с властелина на планината е напълно възможна. Присъствието му се издава от много неща. Понякога – и от внезапен шум сред малинака, а доста по-често – чрез следи от внушителна лапа по пътеката или встрани от нея. Присъства неизменно и в разказите за всевъзможни, даже страховити случки от планинците, седнали до огъня с чаша в ръка.
Хората говорят за мечката с уважение и възхищение, но не и тези, които я следят отдалече през оптическия прицел на снайпера, или онези, които я примамват с хляб, напоен с антифриз… Кафявата мечка е един от емблематичните видове животни за България, свързана е с бита на планинеца, присъства трайно във фолклора ни – в някои сюжети като мъдър приятел, а в други – като опасен враг. А в действителността човекът не е престанал да измества мечката от естествените ѝ местообитания. И конфликтът мечка – стопанин е отколешен. В този конфликт тя не може да бъде победител и затова трябва да бъде опазвана, тя и природата около нея, за да има гори, пълни с тайнство и дива красота, от която ние – хората – все още се нуждаем…
За разлика от много други страни в Европа, в които видът е изчезнал или е в критично състояние, България все още поддържа популация от няколкостотин индивида, обитаваща основно големите планини, където са съхранени основните горски масиви на страната, значителна част от които – в националните паркове. Тенденцията обаче е доста тревожна. В края на 80-те години на миналия век изчислявахме популацията на вида на 700 – 800 индивида, макар че може малко да сме завишавали реалната численост. В края на големия проект Натура 2000 (2012 – 2013 г.) смятахме, че популацията възлиза на по-малко от 600 индивида, но анализите на данните от последните години показват изглежда още по-ниска численост, около 500 индивида, а може да са и по-малко!
Като вид, нуждаещ се от големи индивидуални територии на обитание, в които контактът с човека е неминуем и като „участник“ в изконния конфликт „хищник – човек“, мечката е подложена на силно антропогенно въздействие и на множество заплахи – бракониерство, деградация на местообитанията ѝ, безпокойство. Не случайно мечката бе поставена в Червената книга на България още в нейното първо издание от 1985 г., а в последното (2015) е включена в категория „застрашен вид“. Същевременно тя е приоритетен вид за опазване в Европейския съюз, а у нас е защитена със Закона за биологичното разнообразие. Като член на Европейския съюз страната ни е задължена да вземе необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на вида и неговите естествени области на разпространение съгласно директива от 1992 г. за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна. В най-последно време генетичните изследвания също допринесоха за повишаване на прородозащитния статут на нашенската мечка. Установено е, че геномът на южноевропейската мечка е различен от този на популацията от Централна, Северна и Източна Европа. Нашите последни палеогенетични проучвания потвърдиха идентичността на митохондриалната ДНК на апенинската и балканската мечка. Тези изводи съвпадат с нашите морфологични проучвания, показващи много честото присъствие на светлата окраска при южноевропейската мечка, нещо нетипично за по-североизточните представители на вида. Вероятно ще се окаже, че мнението на някои стари автори, считащи южната мечка за отделен подвид е било незаслужено пренебрегнато. Явно е, че мечката, обитаваща Балканите, Апенините и Пиренеите, имаща ограничена численост и ареал, заслужава специално внимание по отношение на опазването на биоразнообразието на вида.
Всичко посочено по-горе налага да бъдат взети мерки за опазването на вида, за което отговорността се пада на съответните държавни институции. Десетгодишните национални планове за действие за опазване и контрол на застрашени видове (включително и за популацията на мечката) са задължение на страните членки на Европейския Съюз и представляват механизъм за предприемане на дейности с цел опазване и управление на популациите на видове и техните местообитания, уязвими от човешката дейност.
След като предходният действащ „План за действие за кафявата мечка в България“ изтече през 2018 г., беше необходимо да бъде подготвен нов план за вида. Конкурсът за разработването му беше спечелен от Фондация „Четири лапи“. Във връзка с това, през 2020 г. се събра екип от експерти (в т.ч. и от Националния природонаучен музей-БАН), с дългогодишен опит в проучването и опазването на кафявата мечки у нас. С цел да се постигне актуален и работещ документ, който да подпомогне опазването на вида в България, предстои да бъдат анализирани, както състоянието на популацията в страната, така и социално-икономическите аспекти на управлението на вида.
А ето и най-новата информация от теренните изследвания. Между 13 и 16 май нашият теренен екип проведе планирано изследване в рамките на проекта. То бе осъществено в района на дивечовото стопанство Буйново (Западни Родопи, в близост до границата с Гърция), където мечката присъства постоянно. Цел на предвидената серия от теренни проучвания е сравняване на днешното състояние на вида с данните, получени преди десетина години.
Регистрираните следи, индивидуализирани по методика, подготвяна и изпробвана от нас с години, както и получените данни от поставени фотокапани, дадоха възможност в западните, части (пътят по границата към Водни Пат) на дивечовъдното стопанство да бъдат установени 4 мечки (женска с 2-годишно мече, възрастен мечок и млад мечок, вероятно 5-годишен). Те обитават и съседните източни части на Буйновско стопанство, на 6-7 км. по права линия. Направеният до момента анализ показва, че в изследвания район обитават 6-7 мечки. Това е почти същата висока численост, като регистрираната от нас през 2011 г. Състоянието на вида в района (плътност и численост) е добро. Причините са свързани с подходящите местообитания в запазените стари гори, липсата на бракониерство в този район, но също и с подхранването на дивеча на хранилки, привличащо мечките в района, особено през пролетта и есента. Не такова е, както изглежда, състоянието на вида навсякъде. Съществуват индикации за намаляване на числеността на мечката в редица райони, в резултат от бракониерство. Теренни изследвания (също през май 2021) показват изглежда тенденция за чувствително намаляване на числеността на вида в изследваните части на Средна Стара планина, в сравнение с направени проучвания в края на 90-те години.
Ето защо е важно в бъдещия национален план за действие за вида да бъдат предложени, а след това изпълнявани ефикасни мерки за съхраняване на популацията на мечката у нас.
Публикуван сп. “Природа” бр. стр. 72 – 77
.
