Автор: Христо Мишков

В клетките информацията се кодира по два основни механизма: геномен и епигеномен. Макар че тези два механизма работят взаимосвързано при координирането и осъществяването на функциите на живата клетка, те са фундаментално различни. Генетичната информация е записана по дигитален начин и обикновено съществува в клетките на тялото през целия индивидуален живот на организма. За разлика от нея, епигенетичната информация не е толкова стабилно записана. Тя е в дигитално-аналогова форма, варира в отделните клетки и се променя под влияние на околната среда и с времето

За родствените отношения между неандерталците и съвременния човек има противоречиви мнения. Дълго време през ХХ век господстваше идеята, че съвременният човек е минал през стадия на неандерталеца, който е бил приеман за отделен от човека вид. След това  и доскоро го смятаха само за подвид на днешния човек. Натрупаните нови данни отново подкрепят мнението, че той все пак има видови разлики с днешния човек и че представлява независима „клонка“ на човешкия род: той и човекът имат общ предшественик, но неандерталецът не е пряк предшественик на съвременния човек, на Homo sapiens.

Въпросът дали има и имало ли е вода на планетата Марс занимава учените и широки обществени кръгове вече повече от век. Съществуват догадки, хипотези и ентусиазирани и илюзорни представи в търсенето на отговора.

Перицитите са задължителна съставка в стената на малките кръвоносни съдове (предимно капилярите) и представляват един вид продължение на гладкомускулния слой на по-големите артериоли и артерии

Инстинктите и примерите за самолечение при животните вероятно са се появили много рано в процеса на тяхната еволюция и са важно средство в борбата за съществуване и оцеляване на отделните видове. Много от посочените начини за самолечение при дивите и първите одомашнени животни сигурно са правили впечатление и на нашите древни предшественици.

Остров Лелека е разположен малко над Русе, от речен километър 504 600 до 500 700 (по номенклатурата на Агенция по поддържане плавателния път на река Дунав). Дължината му е приблизително 4 км, ширината – 800 м, а средната площ около 170 ха. При островите тези данни се отчитат при средни водостоежи и затова са винаги приблизителни.