Автор: Христо Мишков

Изложба в във фоайето на Националния природонаучен музей представа уникален природен феномен на морското дъно близо до Созопол.

Още при зараждането на първите цивилизации хората опитвали да разберат загадката на звездното небе, като я обяснявали с помощта на познатото – събития и факти от техния живот.

Всъщност това са най-разпространените днес названия на заболяване, познато от древността. Историческа граница за масовото опознаване на грипа е пандемията в края на Първата световна война, отнела живота на над 30 милиона души, т. е. повече от жертвите на бойните действия. Пневмониите са били най-честата причина за смъртта след заразяване

В клетките информацията се кодира по два основни механизма: геномен и епигеномен. Макар че тези два механизма работят взаимосвързано при координирането и осъществяването на функциите на живата клетка, те са фундаментално различни. Генетичната информация е записана по дигитален начин и обикновено съществува в клетките на тялото през целия индивидуален живот на организма. За разлика от нея, епигенетичната информация не е толкова стабилно записана. Тя е в дигитално-аналогова форма, варира в отделните клетки и се променя под влияние на околната среда и с времето

За родствените отношения между неандерталците и съвременния човек има противоречиви мнения. Дълго време през ХХ век господстваше идеята, че съвременният човек е минал през стадия на неандерталеца, който е бил приеман за отделен от човека вид. След това  и доскоро го смятаха само за подвид на днешния човек. Натрупаните нови данни отново подкрепят мнението, че той все пак има видови разлики с днешния човек и че представлява независима „клонка“ на човешкия род: той и човекът имат общ предшественик, но неандерталецът не е пряк предшественик на съвременния човек, на Homo sapiens.

Въпросът дали има и имало ли е вода на планетата Марс занимава учените и широки обществени кръгове вече повече от век. Съществуват догадки, хипотези и ентусиазирани и илюзорни представи в търсенето на отговора.