Автор: Христо Мишков

Инстинктите и примерите за самолечение при животните вероятно са се появили много рано в процеса на тяхната еволюция и са важно средство в борбата за съществуване и оцеляване на отделните видове. Много от посочените начини за самолечение при дивите и първите одомашнени животни сигурно са правили впечатление и на нашите древни предшественици.

Остров Лелека е разположен малко над Русе, от речен километър 504 600 до 500 700 (по номенклатурата на Агенция по поддържане плавателния път на река Дунав). Дължината му е приблизително 4 км, ширината – 800 м, а средната площ около 170 ха. При островите тези данни се отчитат при средни водостоежи и затова са винаги приблизителни.

Методите на „ядрената алхимия“, приложени в новите реакторни и ускорителни системи, предлагат днес един напълно различен подход. Чрез изкуствено превръщане на елементите или трансмутация, дългоживеещите радиоактивни отпадъци могат да бъдат трансформирани в безвредни вещества. В допълнение, съдържащият се в отработеното ядрено гориво потенциално опасен оръжеен плутоний, може да бъде бързо унищожен, като процесът се съпътства от значителен енергодобив.

Две лунни затъмнения минават над българските земи през съдбоносната за народа ни 1877 година. За тях са останали сравнително малко и откъслечни исторически данни, но с помощта на съвременните компютърни симулатори те лесно могат да бъдат проследени и анализирани

Страховете около мамунската шарка се породиха и от това, че чрез нея сякаш се възражда една от коварните болести на миналото, която се смяташе за напълно изчезнала – едрата шарка (вариола).
Маймунската шарка, както показва и името ѝ, е близка до едрата шарка, тя си съществува в природата и никога не е изчезвала. Вирусът е познат от 1958 година, когато е установен за пръв път в стадо маймуни. Това заболяване е зооноза, т.е. то се предава на човека от животински източник.

„Проектът за човешкия геном“ (Human Genome Project – HGP) бе едно от най-амбициозните начинания от края на миналия век, а днес вече може да се смята за едно от най-големите постижения в историята на науката. Стартиран през 1990 г., или 37 години след откриването на структурата на ДНК, този проект спомага за разгадаването на голяма част от механизмите на наследствеността.