Автор: Христо Мишков

Човешкият геномен проект – значение и постижения

„Проектът за човешкия геном“ (Human Genome Project – HGP) бе едно от най-амбициозните начинания от края на миналия век, а днес вече може да се смята за едно от най-големите постижения в историята на науката. Стартиран през 1990 г., или 37 години след откриването на структурата на ДНК, този проект спомага за разгадаването на голяма част от механизмите на наследствеността.

Прочетете още

Луи Пастьор – живот, отдаден на науката в полза на здравето и благоденствието на хората

Измежду многото хора, посветили живота си на науката, малцина са онези откриватели, които с дръзкия си дух са успели да проникнат в дълбините на непознатото и да лично да дадат тласък за развитието на човечесвото. Те повеждат след себе си и последователи, които продължават да променят облика на планетата и живота на хората. През XIX век се стига до две главни събития в тази област – овладаването на енергията и използването ѝ за нуждите на хората, и победите на човека в медицината, в извечната битка за запазване на човешкото здраве. Именно в тази област се откроява дейността на Луи Пастьор (Louis Pasteur).

Прочетете още

Как ще се възродят иглолистните гори на Витоша?

В крайна сметка, въпреки опасенията на обществеността, че смърчовите гори на Витоша загиват, днес въпросът е не дали там отново ще има гора, а каква ще бъде тя и кога ще се възстанови. Международният и българският опит от последните десетилетия показват, че природните нарушения са не само ключов елемент от естествената динамика на смърчовите гори, но и в дългосрочен аспект създават мозайка от хомогенни и хетерогенни площи. В резултат на това горите представляват сложна система от участъци с различна възраст, фаза на развитие, понякога и видов състав, което ги прави по-устойчиви на следващи нарушения и по-богати на биологично разнообразие. е).

Прочетете още

Приключенията на литиевите батерии в България

Литиево-йонните батерии засега се смятат за най-перспективния път към електрическа мобилност и към едно по-екологично бъдеще. Разработката им започва в края на миналия век и българската наука има своите

Прочетете още

Брой 3-4/2024 г.

Архив на сп. „Природа“

Редакционна колегия


ПРОФ.НИКОЛАЙ СПАСОВ
ГЛАВЕН РЕДАКТОР

акад. Васил Големански
акад. Иван Иванов
акад. Вася Банкова
чл.-кор, проф. Димитър Иванов
чл.-кор. проф. Нина Атанасова
проф. Николай Лазаров
доц. д-р Мая Гайдарова
доц. д-р Стефан Манев
доц. д-р Ина Анева

Вижте ни и във Facebook

Последни статии

Категории